Мартин Божанов-Нотариуса е регистриран през 2005 г. като „информатор“ и „доверено лице“ на МВР“, съобщиха от „Антикорупционния фонд“, цитирани от bTV. Това министърът на вътрешните работи Калин Стоянов отказа да съобщи дори пред парламентарната комисия за разследване на случая.
Според неправителствената организация това става ясно от справка на ГДБОП, изпратена до прокуратурата още през 2022 година. Мартин Божанов-Нотариуса беше убит пред дома си на 31 януари 2024 г.
„Работата на ГДБОП започва след срещи на Ивайла Бакалова и Николай Стайков от АКФ с тогавашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Събраната информация е изпратена на СГП през 2022 г. и е послужила за образуването на 27 април 2023 г. на досъдебно производство 24022/22 г. на СГП, 188/23 г. на СО – СГП.
Именно по него, според ръководителите на СГП, Божанов трябвало да бъде привлечен като обвиняем „до дни“, но разстрелът му осуетил това процесуално действие. От убийството на Божанов насам на обществото не се предоставя никаква информация за разследването“, посочват от „Антикорупционния фонд“.
Споменати с имена са много длъжностни лица от съдебната система и МВР, към нито едно от които не е известно да са предприети някакви институционални действия.
„Оказва се, че отдавна известно е било и съществуването на „СС клуба“, в който прокуратурата влезе на претърсване едва след убийството на Божанов. Имало е и данни за конкретни места, на които Нотариуса е държал архивите си с компромати, съдбата на които също е неизвестна.
Установени са и конкретни данни за връзка на Нотариуса с групата на Петьо Петров–Еврото и предприемани съвместни действия за компрометиране на магистрати. Установена е промяната на ЕГН-то на Нотариуса, заличаването на криминалните му регистрации от автоматизираните информационни масиви на МВР, както и регистрирането му още през 2005 г. като „информатор“ и „доверено лице“ на МВР“, допълват от организацията.
„Установен е и начинът на работа на Нотариуса и съдружниците му чрез използване на множество лъжесвидетели, подставени лица, адвокати и магистрати за упражняване на натиск върху магистрати, за имотни измами, както и за образуване на проверки и досъдебни производства с цел тормоз на противници. От всичко събрано ГДБОП е направила извод за наличие на организирана престъпна група за упражняване на влияние в институциите, извършване на имотни измами и други престъпления“, подчертават от АКФ.