Ставаме ли свидетели на податлива и половинчата българска външна политика, след като се разви скандалът за документите и резолюцията на ООН за Сребреница. Действа ли България под натиск… И какви сигнали даваме… Пред ФАКТИ говори дипломатът Любомир Кючуков, бивш заместник-министър на външните работи.
- Г-н Кючуков, има ли България принципна външна политика, или сме податливи. Питам ви, разбира се, за скандала около „Сребреница“, в който служебният ни премиер и външен министър Димитър Главчев разпореди да се гласува „въздържал се“, а представителят ни в ООН – Лъчезара Стоева, не се съобрази…
- Тук има два много сериозни проблема. Първият - как този документ, който се гласува в ООН, се отразява на стабилността на Босна и Херцеговина и на Балканите като цяло, а вторият - начинът на правене на външна политика в България. Доколкото въпросът, който ми задавате така, е свързан с начина на правене на външна политика, за съжаление, трябва да констатирам, че през последните 15 години професионалната експертиза и политическото ръководство не се срещат на територията на нашата външна политика. Просто във външната ни политика не се използва наличната сериозна професионална експертиза във Външно министерство. Външната ни политика стана до голяма степен персонална, хаотична, непредсказуема, а това води, естествено, до рязко снижаване на ефективността на външно-политическата ни дейност. Стига се дотам, че във Външно министерство практически са принудени не да правят външна политика, а да организират посещения.
- Това, че Лъчезара Стоева не се съобрази с разпореждането на премиера, е правилно или ще си понесе последствията, защото, в крайна сметка, премиерът – макар и служебен в момента, ѝ е работодател…
- Тук трябва да уточним, че самото разпореждане на Главчев бе практически неизпълнимо от гледна точка на процедурите на ООН. Защо? България, като съвносител на този документ, вече се е присъединила към него и не може да гласува против собственото си предложение. За да стане това, България трябва първо да се оттегли като съвносител и едва след това може да гласува по друг начин. Тоест, самото нареждане е направено недостатъчно професионално, а и доколкото виждаме от публикуваните документи, е извършено без съгласуване с ресорните дирекции в Министерството на външните работи.
- И какво излиза, че премиерът Главчев е бил подведен или просто не разбира за какво става въпрос?
- Това е конкретен пример за проблемите, които може да създаде откъсването на едно политическо решение от професионалната експертиза. Както и за неудачното съчетаване на позициите на премиер и външен министър без необходимия външнополитически опит.
- Сръбският президент Вучич каза какво е очаквал, но то не стана. Кой какво не изпълни от ангажимента си… Всичко това за сметка на България ли е…
- Тук стигаме вече до водевилната част от цялата история, според която дори се намесват заплахи с местни мафиоти. И която не подлежи на коментар. Не е изключение в подобни ситуации да се търси контакт на най-високо ниво. Но това става без посредници и натиск. И е естествено България да аргументира и отстоява своята позиция. А България достатъчно ясно и нееднозначно се е изказала по проблема за геноцида в Сребреница. България е участвала във всички досегашни приемани документи и от ООН, и от други международни институции, така че е спекулация, че България ще промени позицията си, отказвайки да признае нещо, което вече е признала. Тук проблемът е по-различен. ООН има не един и два документа за геноцида в Сребреница. ООН създаде и специален трибунал за престъпленията в бивша Югославия, този трибунал осъди лицата, които са свързани с извършването на тези престъпления, те са вече в затвора и самото приемане на тази резолюция 30 години след събитията, които се случиха, вече е по-скоро един политически акт.
Самата резолюция като съдържание не съдържа нови елементи, тя не вменява колективна вина и дори беше приета в един доста смекчен вариант.
Огромното мнозинство от страните в Общото събрание на ООН също осъдиха геноцида в хода на дебатите по приемането ѝ. Но 68 от тях гласуваха „въздържал се“. Защо? Те нямат резерви по съдържанието, но изразяват притеснение относно времето, в което тя се приема, респективно и ефектът, който тази резолюция ще предизвика. Тук става дума за това, че съществуват много сериозни рискове да се дестабилизира самата държавност на Босна и Херцеговина. Президентът на Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина Милорад Додик обяви, че вече е инициирано и в парламента на Република Сръбска е внесен документ за напускане на федерацията от страна на Република Сръбска, което означава разпад на държавата. Освен това самият факт, че резолюцията беше подкрепена официално от държавата Босна и Херцеговина, но няма вътрешна подкрепа от един субектите във Федерацията – Република Сръбска, води до остра конфронтация на вътрешно държавно ниво. Там ескалира етническото напрежение и процесът на национално помирение, заложен като основополагащ при изграждането на държавата съгласно Дейтънското споразумение, е поставен под сериозен риск. А това създава рискове за стабилността на целия регион.
- Как ще гледат на нас и какъв сигнал даваме на европейските ни партньори, след като показваме ясно как се върти опашка…
- Когато говорих за това, че във външната ни политика, за съжаление, професионализмът е изолиран, споменах, че тя се превръща в непоследователна и хаотична. Визирам точно тези ситуации като сегашната. Естествено, когато дадена страна си сменя рязко, без аргументация позицията по даден въпрос, това не буди доверие и уважение към нейната външна политика.