Любомир Кючуков пред ФАКТИ: Само България даде възможност на Урсула фон дер Лайен да избере нашия комисар

Екатерина Захариева и Юлиян Попов са българските кандидати за еврокомисар. Те бяха представени пред шефката на ЕК Урсула фон дер Лайен от служебния премиер Димитър Главчев. Това беше решено на правителствено заседание на МС в края на миналата седмица. Екатерина Захариева бе предложена от ГЕРБ, а Юлиан Попов от "Продължаваме промяната - Демократична България". Само България обаче излъчи две кандидатури!? Какво показваме с това… Пред ФАКТИ говори дипломатът Любомир Кючуков, бивш заместник-министър на външните работи.

- Г-н Кючуков, България излъчи две кандидатури за еврокомисар – на Екатерина Захариева и на Юлиян Попов. Това добре ли е за България, или не е?
- Не, не е добре да имаме две кандидатури. Защо? Защото България ще бъде единствената страна, която отстъпва правото си на национално решение и го делегира на Урсула фон дер Лайен да избере българския еврокомисар. Нито една от останалите страни, повтарям нито една друга страна не излъчи две кандидатури. А и според Лисабонския договор само и единствено право е на всяка страна членка да определи номинацията си за еврокомисар.

- А това, че имаме мъж и жена като кандидати…
- Според мен, при сегашното съотношение сред кандидатите, където 3/4 са мъже, това рязко намалява шансовете на мъж от България.

- И президентът Румен Радев призова, ако излъчим две кандидатури, те да бъдат на две жени, но Димитър Главчев не се съобрази…
- Ще се повторя, но самото изпращане на две кандидатури е много спорно. Този опит беше изпробван за сметка на България преди една година, когато Урсула фон дер Лайерн поиска също две кандидатури и тогава България за първи път изпрати две кандидатури на Брюксел. Това беше експеримент, а сега беше направен опит това да се разпространи върху всички страни членки. За съжаление, само България го прие.

- А според вас имахме ли някаква ясна визия изобщо, когато ставаше въпрос да излъчим еврокомисар, защото го правим в последния момент. И нещата прозвучаха като от немай къде?
- Очевидно е, че нямахме визия, нямахме ясна политика по въпроса. Многократно съм казвал, че у нас имаше драма, защото нямаше политика. Тук не става въпрос за външна, а за държавна политика, което е много по-широко, интегрално понятие за мястото на България в Европейския съюз, за това как и къде тя би трябвало да търси своята ниша, в кои сфери България иска нейната позиция да бъде сред водещите в Европейския съюз, в кои сфери считаме, че бихме били силни. Точно това е подходът на повечето страни, когато предлагат своите кандидати. Примери много може да се дадат. Например, Унгария искаше да се превърне в покровител, в ментор на страните от Западните Балкани по пътя им към присъединяването към Европейския съюз. Не е случайно това, че те активно работиха и получиха този пост в Европейската комисия в последния мандат, защото комисар там беше унгарецът Вархеи. Виждаме, че балтийските страни много активно се опитваха да изведат на преден план своята визия за отношенията като цяло на ЕС спрямо Русия. Те постигнаха това и естонката Кая Калас бе номинирана за върховен представител по външната политика на Съюза. Ако се върнем малко по-назад, ще видим същата целенасочена политика на Полша, която отдавна се стреми да се утвърди след големите и водещи страни на Европейския съюз, редом с Германия, Франция и Италия. И успя да постигне това, че Доналд Туск беше един мандат председател на Съвета на Европа. Списъкът може да се продължи много.

- И от всичко това какво излиза, че ние чакаме да видим какво ще остане и ще го получим като подаяние…
- Така излиза. В момента чакаме точно това, защото България не просто не се опита да получи ресор, който би бил за нас интересен, а ние дори не заявихме интерес, към който и да било ресор. Не си пуснахме фиша, както се казва.

- А уж чакаме печалба…
- Така че ние ще получим нещо, но на принципа на остатъка. Аз съм твърде скептичен, ако трябва да бъда честен, че това, което се споменава в медиите, за ресор, свързан с регионалната политика, ще бъде именно това, което ще бъде предложено на България. Гърция от месеци насам води много целенасочена политика именно за този ресор. Издигна кандидат, който е добре познат и в Европа, и в страната си именно с много богатия си опит по отношение на регионалната политика. Не на последно място трябва да се има предвид, че гръцкият премиер Мицотакис водеше преговорите от името на Европейската народна партия за номинацията на Урсула фон дер Лайен за нейния втори мандат.

- Значи гърците са си постлали добре?
- Не, просто работят така, както се работи.

- Трябваше ли да очакваме някаква изненада, визирам името на Екатерина Захариева, след като тя бе предложена от ГЕРБ, а знаем какви са отношенията между Димитър Главчев и ГЕРБ. Другите кандидати, издигнати от партиите, имаха ли шанс?
- Като цяло няма нищо лошо в това, че правителството се опита да направи едни по-широки консултации. Проблемът е, когато зад тези широки консултации се наблюдава своеобразно бягство от отговорност, защото и правото, и задължението, и отговорността за предлагане на български еврокомисар е на правителството. Самото предлагане на две кандидатури също е бягство от отговорност, прехвърляйки окончателното решение в Брюксел - и всичко това се прави, за съжаление, по вътрешно политически причини.

- А сега идва ред на предизвикателствата на интервютата в комисиите…
- Аз очаквам в комисиите на Европейски парламент да има много силни атаки към всяка по-уязвима или не добре професионално защитена кандидатура. И тук не говоря само за българския кандидат. Атаките ще бъдат по линия на политическите семейства - между консерватори и социалисти, „зелени“ и най-вече от страна на крайнодесните, които практически няма да са представени в Европейската комисия. Ще има много сериозни атаки към мъжете - вече говорихме за това, ще има и много атаки по линия на професионалната експертиза. И тук ние пак имаме проблем, защото това, което направихме, е да разделим двата процеса на избор - на ресора и на човека. По този начин ние практически отстранихме професионализма като критерий, просто защото не знаем какъв ресор ще получим. И естествено няма как да предложим професионалист, но за неизвестен ресор. И още нещо. Когато говорим за ресорите в Европейската комисия, трябва да кажем, че те са два вида. Първите са свързани с общностните политики, които са на Европейския съюз - селскостопанска политика, кохезионната политика, регионалната политика, както и всичко касаещо функционирането на общия пазар. Това са влиятелните ресори. Вторият вид ресори са тези, които имат координиращи функции – там, където политиката не е на Европейския съюз, а на отделните държави. Където всяка държава провежда своя политика, но се търси координация общо за ЕС. Като примери това са предлаганите нови ресори - жилищна политика и отбрана. По-особено тук стои външната политика на Европейски съюз - тя е обща, но не е общностна, тоест, позициите стават общи за ЕС само когато всички държави членки са съгласни. И именно предвид значимостта на тази сфера сега се правят усилия тук да се премахне правото на вето и да се премине към гласуване с квалифицирано мнозинство, което определено не е в интерес на по-малките държави като България. Така че структурирането на Европейската комисия е сложен процес, който предполага активно участие и ясни приоритети на база дългосрочна държавна политика, а лошото е, че ние май не го правим.