В театъра на политиката, манталитетът не се променя. Това е и въпрос на политическа култура в съответните политически структури. Избирателят е в ролята на „храбрия шивач” – седем пъти ще мери, преди да избере. Добре е политиците да се школуват и терапевтират. Това коментира психологът д-р Пламен Димитров.
„От 2020 г. насам враждебността, която подклажда поларизацията в обществата е проблем не само в България, но и на глобално ниво. Ако в продължение на 3-4 години политиците са генерирали успеха си, какъвто и да е той, то как да очакваме от тези хора да обърнат това мислене и говорене на враждебност, което вече е техният установен модел. По-важният въпрос е какво трябва да направят, за да могат да се договорят, но дали искат да се договорят. Този театър, който наблюдаваме, изглежда като някаква сценография, в която всеки изиграва неговата роля, с крайната цел да се измъкне от това да управлява”, заяви пиар експертът Пепи Димитрова.
Според д-р Димитров гражданското общество е това, което създава диалог. „То дава напомняния за приоритетите, които се очакват от ключовите социални групи. Много от тях имат нерешавани с години проблеми. Диалогът е това, което ще възстанови инструментите за многопартийно свикване с приоритети дадени от обществото. Къде са срещите с обществото”, обясни той.
„Няма истинска вълна на гражданска реакция. Едно общество, което не поиска отговорност от нито един министър за трети 30 години, през които не беше купен нито един хеликоптер или самолет, който да ни спасява. Българите не търсят отговорност от политиците”, посочи Димитрова.
Според психолога в българското общество от десетилетия се внушава културата на „егоизма”, като това води до фрагментация на обществото. „Хора, които трябва да се съюзяват, не го постигат, защото доверието е на най-ниска точка”, каза още д-р Димитров.