Старшият съветник в мисията на ООН за Близкия изток - Мирослав Зафиров даде интервю пред журналиста Тоня Димитрова, в което анализира напрежението в Близкия изток и представи възможни изходи и сценарии на случващото се.
12 месеца война. Атаката от 7 октомври размести драматично тектоничните плочи на Близкия изток. Хамас е почти унищожена. Хизбула през последния месец беше драматично отслабена. Показа ли Израел до къде стига лимитът на Иран да играе с прокси играчи в региона и сегашното тактическо предимство на Израел стратегическо предимство ли е също?
"Това е доста труден въпрос, тъй като не съм убеден, че Израел в момента се намира в разположение на духа, което подсказва къде са неговите стратегически цели. Израел е държава, която прекрасно си служи със своето тактическо надмощие. Без съмнение така наречената "дъга на съпротивата", с която Иран плашеше света не е най-добрата си форма. На дванайстия месец от началото на войната Хамас като военна сила е почти унищожена. Ударът, който беше нанесен срещу Хизбула показа, че най-силният съюзник на Иран в региона също очевидно не се намира в най-добрата си форма. За съжаление обаче това тактическо надмощие, което е безспорно и което дойде с цената на огромни поражение не само върху военната, но и върху цивилната инфраструктура и в Газа и в Ливан оставя отворен въпроса за стратегията на очевидно доминиращият фактор Израел и тази стратегия трябва да даде отговор на въпроса накъде отиваме и къде ще бъде краят".
Всички казват "лесно е да влезеш в Ливан, трудно е да се излезе оттам". Говорителят на израелската армия Даниел Хагари твърди, че това ще е кратка операция. Ще продължи само няколко дни.
"Значи аз първо ще си позволя да кажа, че през последните няколко години ние за пореден път чуваме някой, който казва, че военната операция ще бъде бърза без да я нарича по друг начин освен като специална военна операция. И за съжаление опитът подсказва, че тези специални военни операции имат още тенденция да продължават по-дълго, отколкото някой предвижда. Има опасност и тази операция, ако това все още се нарича операция, да продължи малко по-дълго, отколкото се предполага. Първоначално поставеното условие от Израел - Хизбула се съгласи на резолюция 1701 и да се демитализира. Нещо, което организацията едва ли ще приеме".
"Ако ние изхождаме от презумпцията, че Ливан е държава, която е лесно победима, ако някой така мисли. Да, можем да предположим, че те действително са неспособни да се изправят срещу безспорната военна мощ на Израел. Но Хизбула е в състояние да води война, която значително да затрудни и да удължи дори и най-кратката военна операция, която Израел би искала да проведе на територията на Ливан".
Ракетните удари, които видяхме тази седмица, ирански ракетни удари срещу Израел. Не поставя ли Израел Иран в невъзможна ситуация и тези ракетни удари компромис ли бяха? Защото от една страна, ако Иран не отговори, губи тежестта си пред своите проксита в региона. От друга страна, ако отговори прекалено силно, рискува израелски удари срещу ядрените си обекти.
"Това, което се случи тази седмица не беше някакво предупреждение. Това беше атака с множество балистични ракети. Как ще отговори Израел? Убеден съм, че те имат скрити козове, дълбоко в своите джобове. Въпросът е тази размяна на удари докъде ще стигне и до какво ще доведе. Тази ескалация не се случва във вакуум. Ние се намираме в една обстановка на глобална нестабилност и когато виждате няколкостотин балистични ракети да летят срещу Израел може би е дошъл моментът, в който трябва да си зададем въпроса всъщност този процес, всичко това, което се случва, дали се контролира. Аз не съм убеден, че отговорът на този въпрос е положителен. По някакъв начин няма консенсус на международно ниво за това как и дали криза и всички кризи, които ни заобикалят, трябва да бъдат решавани сега и по какъв начин трябва да бъдат решавани. Тази прогресия от кризи - тя не може да бъде спряна и това е изключително опасно".