Въпросът за честността на вота има някаква давност. Ако по някакъв начин трябва да се потърси институционално решение, има 7-дневен срок и има ограничен кръг институции, които могат да сезират Конституционния съд и да поискат касиране на изборите. Ако президентът има някакви съмнения, най-естественото нещо е да сезира Конституционния съд. Това каза в предаването "Още от деня" по БНТ политологът Румяна Коларова, цитирана от novini.bg.
Темата с избирателните списъци не е най-големият проблем, най-големият проблем е броенето. В целия свят гласовете се броят в регионални преброителни центрове. Основното нещо е как се брои, добави тя.
Освен надписването на протоколи, я има и умората на членовете на избирателните секции. Има и съзнателни, и несъзнателни грешки. Но с породеното недоверие много трудно може да се продължава напред, заяви политологът Борис Попиванов.
Очевидно политиците съвсем са се отказали да разберат как функционират изборният процес и демокрацията и говорят неверни неща. Разговорът трябва да се върне там, където му е мястото - за отговорността на политиците. Купеният вот има такава тежест, защото 60% от хората не искат да гласуват, посочи политологът Христо Панчугов.
Политическите анализатори коментираха и темата за искания от "Продължаваме промяната – Демократична България" "санитарен кордон" около Делян Пеевски.
В момента в Народното събрание върви една езотерична, екзорсистка практика – "Продължаваме промяната – Демократична България" искат ГЕРБ да кажат три пъти "отказвам се от Сатаната". Това е унизителна позиция за ГЕРБ. В Европейския парламент има практика на санитарен кордон около политическа сила – тя е тази, подобна на "Възраждане". А "Продължаваме промяната – Демократична България" са готови да се прегърнат с "Възраждане" за санитарния кордон около Пеевски, отбеляза Румяна Коларова.
Това е втора подобна декларация на "Продължаваме промяната – Демократична България" само за четири месеца. На декларация се отговаря с контра декларация и от цялото нещо няма особен смисъл, каза Борис Попиванов.
Преди изборите единствената смислена конфигурация за правителство изглеждаше ГЕРБ – СДС и "Продължаваме промяната – Демократична България", но след изборите отново се оказахме в капана избирателите на двете формации да се превърнат в ядра. Опасявам се, че отново вървим към невъзможност да се състави правителство. Ако отидем на нови избори напролет, едва ли ще видим някаква съществена промяна, заяви Христо Панчугов.
В Народното събрание има поне четири формации със сходни проевропейски политики – ГЕРБ – СДС, "Продължаваме промяната – Демократична България", Алианс за права и свободи и "ДПС - Ново начало". Това е напълно достатъчно за мнозинство, макар и не много вдъхновяващо, добави Борис Попиванов.