Политиците трябва да се "оберат" малко в говоренето, ако наистина искат да помогнат за стабилизиране на публичните финанси и за по-добра посока към еврозоната. Това коментира Любомир Каримански, член на Управителния съвет на БНБ, в "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ, цитиран от novini.bg.
По думите му политиците са достатъчно изчерпани, но те са на ход в момента и би трябвало да проявят по-хладен разум и повече доверие към всички финансисти и икономисти, които могат ясно и точно да дадат аргументи за състоянието на държавата и за това как би трябвало да се развиваме по-нататък икономически.
Според Каримански сме се фокусирали само върху една цел, без да имаме визия за голямата икономическа политика в бъдещето.
Експертът посочи още, че от икономическа гледна точка трябва внимателно да се следят всички динамични процеси в геополитиката, защото тя определя развитието на икономиката, а в страната е необходимо да се намали и минимизира системният риск, който се свърза с политическия риск и политическата стабилност. В последните пет години наблюдаваме едно и също - всички се вторачват в бюджета, без преди това да има ясно разписана визионерска програма към какви политически цели даден кабинет се стреми, каза Каримански. По думите му всеки поставя на преден план бюджета, а не какви цели и накъде върви държавата, като според него не се прави така.
По отношение на бюджета Каримански припомни икономическата теория, че за да имаме ценова стабилност е необходимо фискалната и монетарната политика да вървят в една посока и добави, че в момента усещането е, че фискалната политика по някакъв начин изостава или пък е длъжник и към хората, и към бизнеса. Икономиката на страната би трябвало да е движена от синхрона на фискалната и паричната политика. Това е важно да го осъзнаем.
Когато имаме системен риск, който е минимизиран, политически риск, който е избегнат, тогава може да разчитаме на синхрона между тези две крила. Но когато едното крило работи на макс, както е паричната политика - ние следваме това, което Европейската централна банка (ЕЦБ) прави, член сме на Банковия съюз, банките работят достатъчно прецизно и точно, тогава трябва да направим всичко възможно да работи и другото крило, посочи Каримански. В тази връзка той отбеляза важността на фискалните принципи, които държавата трябва да изгради и да спазва.
Не може в една икономическа политика да нямаме залегнали фискални принципи с точни и ясни фискални правила, каза Каримански. Той добави, че единият от принципите, които трябва да бъде разработени, е за ефективността на ресурсите в държавата. Когато имаме ясна визия за ефективността на ресурсите както в приходната, така и в разходната част и се работи с т.нар. тавани на разходите във всяко едно правителство, тогава може да стане ясно накъде се води държавата като политика през бюджета, каза Каримански.
На въпрос за възможността за влизане в еврозоната от 1 януари 2026 г., от думите на Каримански стана ясно, че това е постижимо.
Виждаме, че има всякакви предпоставки. Оттук нататък всичко е въпрос на политическата воля и на начина, по който могат да бъдат структурирани финансите и фискалната политика на държавата, посочи Каримански.
Финансистът подчерта, че много внимателно трябва да слушаме какво се казва и от ЕЦБ и това, което отговори президентът на банката Кристин Лагард на въпрос на БТА преди дни, и добави, че всичко зависи политически. Ако трябва да кажем, че Централната банка плюс банковата система са си свършили работата, сега политиците трябва да си свършат своята, посочи Каримански.
Той каза още, че банковата система е подготвена и е готова за влизане в еврозоната. Финансово от страна на банковата система ние сме стабилни и сме готови, от страна на фиска - паричната политика е ясна, фискалната политика трябва да бъде по-ясна, защото в момента е замъглена.
И допълни, че е важно бюджетът да не използва политически удобна информация. Важно е, когато се предоставя информация, било то от отделните министерства, да не се допуска влиянието на политически внушения. Затова според него е добре да се изгради една платформа, в която да участват всички икономически и финансови директори на министерствата, а неин ръководител да бъде водещият директор в бюджетната сфера в Министерството на финансите.
Всички сме длъжници по отношение на финансовата грамотност на населението в България, много големи длъжници при това, коментира още Каримански на въпрос относно информираността на хората за еврозоната.
Защото ако има някои, които са "против" или са "за", то могат да бъдат "против" или "за", когато имат достатъчно знания и аргументи. Но достатъчните познания по темата са базирани и на позицията на хората, които познават нещата, обясни Каримански. В момента критиците на еврозоната ползват невежеството на хората, за да ги манипулират, каза той.
Попитан както ще стане със спестяванията на хората, които са във левове, при влизане в еврозоната, Каримански посочи, че тези спестявания по-скоро и повече ще се повлияят от инфлацията, отколкото ще се повлияят от еврозоната.
Нека не превръщаме еврозоната в някаква грамадна сфера, в която всички по някакъв начин си взаимодействат от центъра на сферата, каза той. По-скоро икономическата стабилност, икономическият ръст на страната и всичко онова, която е свързано с цялостният интегритет между институциите, това е важно, защото без този интегритет няма да имаме контрол, без този контрол може да допуснем и спекула, и всичко останало, посочи Каримански.
Според него няма да бъде допуснато да се промени фиксираният курс на лева след присъединяването в еврозоната. Смятам, че така както отговорно институциите си вършат работата от страна на БНБ и цялата финансова система, така и европейските органи - ЕЦБ и ЕК, гледат на това като нещо, което е ясно за тях, че е фиксирано, посочи Каримански.
Любомир Каримански коментира още, че в момента България има много по-голям проблем от еврозоната като цяло и това са макроикономическите дисбаланси в страната. Представете си - влизаме в еврозоната, но каква е следващата ни цел, като държава знаем ли, попита той.
Каримански добави, че е важно да знаем как се подобрява конкурентоспособността на България и посочи, че конкурентоспособността стъпва на това да можем да преодоляваме макроикономическите дисбаланси и да инвестираме в икономиката. Защото чувам, че масово искат едва ли не да ползват капиталовите разходи в държавата като буфер. Не е редно това да става, това само може да спре още развитието на държавата.