Олимпиада 2012: между разхищението и практицизма

Лондон се готви да приеме трета лятна олимпиада след тази през 1908 г. и първата следвоенна през 1948 г. Но го прави с нервност, неприсъща за хладните албионци. Във всички случаи няма да е неподготвен като анекдотичния сър Джон за разлив на Темза, но и няма да е спокоен колкото него. На първо място, както всичко напоследък, е въпросът за парите. Планираните разходи за строителство неколкократно се променяха според динамиката и конюнктурата в сектора. Заложените като бюджет 14 млрд. фунта бяха коригирани не един път, събирайки на спешни заседания лондонския общински съвет. Дори специалният комитет на Палатата на общините в британския парламент би тревога заради оскъпяването.

В един момент съветниците се примириха и гласуваха прибавъчен заем за 225 млн. евро от Европейската инвестиционна банка за завършването на Олимпийското село. Стъпката се наложи заради отказа на частни инвеститори да участват в проекта. От тях се очакваха 1 млрд. фунта за проекта. Точно отдръпването на частния сектор от подготовката за олимпиадата промени ситуацията и породи нервността около осъществяването й. А фирмите се отказаха заради натисналите ги проблеми покрай икономическата криза и се оттеглиха оттам, където не се очаква възвръщаемост. Отказът им бе сигнал, че нещата вече няма да се случват както през последните години.

Големите обществени прояви изискват и големи пари. Те отдавна са превърнати в пропагандни мероприятия. Покрай тях частникът получава своето като реклама, а след това реализира възвръщаемост, експлоатирайки съоръженията, в чието изграждане е участвал. Но ако сметката му не се връзва, той тутакси се оттегля. И това е първият голям въпрос, който поставя Лондонската олимпиада - може ли на 100% да заложиш на публично-частното партньорство за проява от такъв ранг? Не, оказва се, както показва развоят в Лондон.

Организаторите трябва (с общински и държавни пари) да възстановяват равновесието. А междувременно към досегашните им тегоби се прибавят нови и нови. И се появява вторият въпрос - за мярката и здравия практицизъм. Пред организаторите стои например въпросът какво да правят с олимпийския пресцентър след игрите. Те отсъдиха централният олимпийски стадион след игрите да остане за лондонския клуб „Уест хям“. Другият претендент - „Тотнъм“, не бе одобрен заради афишираното си намерение след олимпиадата да превърне стадиона в чисто футболен, като увеличи местата за зрители за сметка на лекоатлетическата писта. Безумие ще е да хвърлиш над половин милиард (537 млн. фунта) в едно съоръжение и след това да пуснеш в него булдозери, аргументираха се от Olympic Park Legacy Company.

Постоянно увеличаващо се перо е и осигуряването на безопасността на участниците и гостите. На зимната олимпиада във Ванкувър например за това отидоха двойно повече пари, отколкото за строителството на спортните обекти.

Охранителните мерки се усложняват и заради идеята на организаторите да превърнат олимпиадата в огромна вечеринка, протичаща не само в олимпийското село и на спортните обекти, но и по улиците на града. В прословутия Хайд парк ще бъдат монтирани огромна сцена и екрани, на които около 50 000 човека ще могат да следят състезанията. Сцена и екрани, но за 40 000 зрители, ще има и в парка „Виктория“. Друг парк, централният лондонски, пък специално за игрите бе наречен на кралицата, „Елизабет Втора“. Тук ще са състезанията по конен спорт и това е първият случай за целенасочено използване на градския ландшафт в съревнования от такъв ранг.

И докато едни се потят и търчат по организацията, други са решили да погледнат на нещата откъм веселата страна. БиБиСи съобщи, че планира комедиен сериал в шест части за подготовката на Олимпиада 2012. В заявката на телекомпанията се уточнява, че участниците в сериала ще трябва да решават такива въпроси, като „транспортирането на хора от единия до другия край на Лондон чрез регулиране на светофарите“. Ще се засегнат и остри въпроси като намирането на купувач за залата по таекуондо след завършването на състезанията, търсенето на организатори за Културна олимпиада, осигуряването на натоварване за ветрогенераторите при липса на вятър.

И 400 българи строят олимпийското село

Близо половината от строителите на олимпийското градче край Стратфорд, североизточен Лондон, са чужденци, съобщава вестник Evening Standard. Информацията е официална: идва от британската държавна компания, която изгражда обектите за Летните олимпийски игри. Според нея 5381 работници или 48 на сто от строителите на олимпийските обекти нe са поданици на Обединеното кралство. Повечето са дошли от Източна Европа - 11 на сто са румънци, 9 на сто литовци, а 7 на сто българи. Това означава, че нашите строители са близо 400.

Преди 3 години, в разгара на икономическата криза, когато започна строителството на oлимпийските обекти, се възлагаха големи надежди, че това ще доведе до намаляване на безработицата в по-слабо развитите общини на северен Лондон. Надеждите останаха напразни. Оказа се, че в столицата няма достатъчно подготвени строители, които да се съгласят да работят за сравнително скромни за тукашните представи възнаграждения. Това е причината да бъдат наемани строители от Източна Европа.

Първата лента бе прерязана на велодрума

В края на февруари велодрумът стана първият завършен и предаден олимпийски обект. В съоръжението с 6000 зрителски места ще са пистовите и ВМХ състезанията. Строителството му излезе 93 млн. фунта, а в проектирането му на инженерите помагаше трикратният шампион от Пекин Крис Хой. „Това ще е най-хубавото съоръжение за нашия спорт в света. Създадено е за шампиони“, казва той.

Организаторите и проектантите уверяват, че това ще е най-бързата писта, при чието създаване са отчетени ред особености, включващи особената й геометрия, а също температурата на околната среда и други климатични условия.