Няколко месеца след началото на кризата на пазара на недвижими имоти, която след това се прехвърли и върху цялата икономика, започна предоговаряне между лицата взели ипотечен кредит и съответната банка. Тогава планът беше ясен и лесен – банката сключваше договори с кредитополучателя за срок от две или три години длъжника да плаща само лихвата по заема. Презумпцията беше, че икономическата обстановка ще се успокои бързо и всичко ще тръгне по старо му – хората ще имат стабилни доходи и ще могат спокойно да си покриват заемите. Уви, това не се случи. Още по-лошо – няма никакви индикации подобен оптимистичен сценарии да се реализира в близко бъдеще. Напротив – прогнозите са за увеличаване на безработицата, а оттам и за невъзможност за изплащане на кредитите, коментират кредитни експерти.
Днес и банките, и техните клиенти, теглили ипотечни кредити, са в още по-лошо положение в сравнение с първите месеци след началото на кризата. Финансовите институции трябва да продадат имоти, които са загубили близо 40% от стойността си в сравнение с момента на сключване на договора за ипотека, за да могат да си върнат парите. Кредитополучателите, от своя страна, не само, че не могат да започнат да изплащат и главницата по взетия заем, но изпитват затруднения за покриват и лихвите по него. Банките вече не могат да правят отсрочки и броят на иззетите през тази година имоти ще бъде значително по-голям в сравнение с този от миналата. Въпросите, чийто отговор ще се търсят през следващите месеци, са как, кога и на каква цена банките ще продадат тези жилища. Още по-трудният въпрос е какво ще стане с онези кредитополучатели, за които ипотечният кредит е бил единственият вариант да имат покрив над главата си.