Мъчително и с редица дискусии се роди последният закон за Общ устройствен план (ОУП) на София. Някои са доволни от него, а други не са напълно съгласни с визията за развитието на българската столица. Въпросът обаче е доколко той може да бъде реализиран и ако се осъществи на 100% какъв ще е ефектът от него. „Действително, параметрите на плана са горна граница, без да имаме задължения да я достигнем. Освен това той определя максималния обем (във всеки смисъл) на София, но реализацията на този обем зависи от два съвсем различни фактора – демографията (и съответно миграцията) и икономиката (и съответно нивото на инвестиции и нивото на доходи на гражданите). В практиката обаче се вижда, че почти всеки инвеститор се стреми именно към горната граница (на етажност, плътност, интензивност и други). И докато можем да кажем, че демографията е предвидима в по-дълга перспектива, то достоверни икономически прогнози се правят само за няколко години напред, докато ОУП определя развитието на града за десетилетия. Настоящият анализ търси отговор на въпроса дали София има нужда или полза от възможност за нарастване в размера, предвиден в ОУП и дали градът има ресурса да осигурим необходимата инфраструктура (техническа, транспортна, социална, екологична и т.н.) за такова население. Всички тези, а и немалко други заключения от настоящия анализ, трябва да бъдат внимателно анализирани и взети предвид при актуализацията на ОУП”, каза по време на жилищен форум арх. Любо Георгиев, ръководител на „Визия за София”, извършил анализа.
Към момента в София живеят близо 1.4 млн. души. Според капацитетът на столицата, според ОУП, е да поеме още 1 млн. души. Към днешна дата, най-благоприятните квартали, в които може да се осъществят инвестиционни намерения на строителите, са южните и източните, и най-вече Кремиковци и Волуяк. Анализът на „Визия за София” е извършен на база събиране и обработка на данни от кадастралните карти и предвиждания на Националния статистически институт. В него се посочва и в различните квартали на София каква е полезната жилищна площ на човек. Така например, за „Хладилника” данните са 30-40 кв.м полезна жилищна площ на човек. Относно натоварване на нови обитатели най-голям капацитет имат райони като Бистрица, Нови Искър и Герман.
Изследването показва, че съществуващия жилищен сграден фонд на София към момента може да поеме съответно: 1 460 102 жители при 30 кв.м./ж., 1 210 729 жители при 35 кв.м./ж. и 1 059 383 жители при 40 кв.м./ж.
Данните за съществуващите жилищни сгради показват, че към настоящия момент, най-голям поемен капацитет за жители имат съществуващите жилищни сгради в кварталите Младост 1, Овча Купел 2, Младост 3 и Стрелбище. От крайградските райони с най-голям капацитет са съответно Банкя, Владая, Нови Искър-кв.Курило и Бистрица.
В България има средно 550 жилища на 1000 човека, като жилищата са много повече, отколкото домакинствата. Над 97% от собствеността е частна. Броят на необитаемите жилища обаче расте, като те са над 31% от всички жилища в страната. Около 40% от домакинствата живеят в пренаселени домове.
„Затова е необходимо формирането на нова политика за осигуряване на достъпни жилища на всички слоеве от населението и разработването на мерки за създаване на нов социален жилищен фонд, който ще допринесе и за справяне с демографската криза и бедността по региони“, каза по време на форума заместник-министърът на регионалното развитие инж. Валентин Йовев.
Голяма част от апартаментите в страната са в сгради, които са на възраст над 30 години. „Съществува остра нужда от масово обновяване на съществуващия жилищен фонд и повишаване на неговата използваемост. Като стъпка в тази насока той очерта изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на правителството, която осигури 2 млрд. лв. за обновяване на жилища в цялата страна”, допълни инж. Йовев.
Към момента обновените и въведени в експлоатация сгради по националната програма за саниране са 1699. Общият брой на жилищните сгради, по които ще бъдат изпълнени мерки за енергийна ефективност по програмата, е 2022.