Промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), както и Наредбите за въвеждане в експлоатация на строежите и тази за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството предлага главният архитект на София. По отношение на основния закон се предлага да бъде въведена солидарна отговорност, която да се носи от участниците в строителството - строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване при проявили се скрити дефекти след приемане и въвеждане в експлоатация на обекта.
Също така носене на отговорност от лицето, упражняващо строителен надзор по отношение на своевременното установяване на наличието на явни дефекти при извършване на проверка относно спазване на изискванията към строежите към момента на съставяне на актове и протоколи за приемане или установяване на извършените работи.
Предлага се и въвеждане на задължителна допълнителна застраховка, която да се сключва между публичния възложител и останалите участници в строителството и ще покрива отговорността от неизпълнение на сключения договор за конкретен обект, както и имуществените вреди върху строежа, материалите, строителната механизация и оборудването на строителната площадка, настъпили през срока на строителството, независимо чия собственост са те и от кого са заплатени.
Измененията в Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България касаят установяване на специален ред и процедура за реализиране на отговорността за скрити дефекти, уреждане на основание за спиране на гаранционните срокове за времето на отстраняване на дефекта и възобновяването им след приемането на работата.
В Наредбата за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството се предлагат начини за уреждане на минималното застрахователно покритие на допълнителната задължителна застраховка, сключвана между публичния възложител и останалите участници в строителството, определяне на минималните застрахователни суми за всеки конкретен участник в строителството, съобразно прогнозната стойност на съответния обект и въвеждане на задължение за удължаване на валидността на допълнителната застраховка до изтичане на най-дългия гаранционен срок за съответния обект.