За първи път от няколко години е налице несигурност при сделките на борсата, свързана с проблемните партиди от компенсаторни инструменти. Ясно е, че трябва да се предприемат бързи действия, за да не пострада доверието към пазара. В каква посока трябва да се търси решение?
- Напрежението на пазара през последните две седмици се породи от изказвания, че е възможно да има проблеми и да бъдат обявени за нищожни вече сключени сделки с компенсаторни инструменти от т. нар. спорни партиди, за които текат прокурорски проверки или съдебни дела. Бързата реакция на Централния депозитар и на БФБ-София, които спряха временно търговията с тези партиди, предотврати паниката на пазара, но ситуацията е неприятна. Важно е да се разбере, че когато се правят подобни изказвания в публичното пространство, трябва да се подхожда много внимателно и отговорно, за да не се стига до манипулации на капиталовия пазар. Според мен участниците в борсовата търговия трябва да са спокойни, защото законът за публично предлагане на ценни книжа изрично казва, че сключените на фондовата борса сделки са необратими. От купувачите не може да се иска да възстановяват нещо, което са придобили добросъвестно. Проблемите с въпросните партиди не са в участниците на капиталовия пазар, те са по-скоро при издателите и по пътя към Централния регистър. Инициативата на Комисията за финансов надзор от миналата седмица за бързи промени в Закона за сделките с компенсаторни инструменти получи подкрепата на всички участници на пазара. С малки законови поправки ще се реши целият проблем. Централният регистър трябва да получи възможност до изясняване на проблемните партиди да блокира търговията с тях и те да не стигат до депозитара и борсата. А към излязлото на пазара не може да има никакви претенции, защото това са законни инструменти и отиват в ръцете на добросъвестни купувачи.
Остава обаче отворен въпросът дали агенцията за приватизация ще приема за плащания такива партиди от добросъвестните купувачи?
- Щом са били предмет на законна сделка, АП не би следвало да откаже плащане. В противен случай наистина ще се срути доверието на инвеститорите в приватизацията. Държавата трябва добре да си даде сметка, че ако отказва да приеме документи за законно купени компенсаторни ресурси, ще я засипят с дела, които ще загуби. Съмнявам се, че тя има интерес от това.
зЗаради възможни злоупотреби при търговията със записи и бонове борсата на няколко пъти променя правилника си. Постигната ли е вече целта - да се пресекат такива възможности, без да се обремени бизнесът на посредниците? Или регулацията ще се доизпипва?
- Въведените нови изисквания при сключване на сделки с компенсаторни инструменти са по-скоро временна мярка и бяха продиктувани от частен случай. Ясно е, че след като има решения на Централния депозитар, борсата трябваше веднага да ги приложи. Напрежението около сделките с проблемните партиди от Монтана така или иначе вече се тушира. А самото въвеждане на задължителни разплащания по банков път за суми над 5000 лв. едва ли ще окаже огромно влияние и ще защити интересите на дребните инвеститори. И преди това посредниците не работеха масово с големи суми в брой. Но няма как в борсовия правилник да се предотвратят абсолютно всички възможности за злоупотреби. В крайна сметка пазарът сам налага коректно поведение и всеки, който не го спазва, по естествен път отпада от играта. Важно е и занапред промените в борсовите правила да стават задължително в диалог с пазарните участници.
Наблюдава се преориентация на БФБ-София от усъвършенстване на технологията на търговия към предоставяне на нови услуги за членовете. На какво се дължи това?
- Технологията на борсовите сделки обслужва достатъчно добре нуждите на пазара към момента. Но ми се струва, че БФБ-София трябва да работи по-активно за повишаване на инвестиционната култура у нас и за популяризиране на капиталовия пазар изобщо. В тази посока вече се направиха няколко крачки. Въведе се системата COBOS, вече са факт и допълнителните информационни услуги, които тя предоставя - данни за съответната емисия, основните акционери на дружествата, новините от борсата, чат със съответния инвестиционен посредник. Така в едно се събират информацията, нужна за вземане на инвестиционно решение, и възможността то да се осъществи чрез сделка през COBOS. Рано е да се правят изводи за ефекта от COBOS. На този етап са издадени много малко сертификати за ползването й, което е още едно свидетелство за слабата активност и ниската култура на дребните инвеститори. За самите посредници в момента не е икономически оправдано провеждането на широка рекламна кампания за популяризирането на COBOS. С това трябва да се заеме БФБ-София. Защото прякото участие на дребни инвеститори на борсата подобрява ликвидността и развива целия пазар.
Узрял ли е нашият пазар за интеграция със съседните борси? Процесът на придобиване на кръстосано членство на брокерите на няколко борси вече набира скорост в Гърция, Турция и Израел.
- Тук също трябва преди всичко да се чуе становището на цялата инвестиционна общност. Да видим колко ще струва кръстосаното членство на посредниците и дали е икономически изгодно. Ако няма интерес от самите брокерски къщи у нас, няма и смисъл да се включваме на този етап в интеграцията на фондовите пазари от региона. Защото освен с проблемите по съвместимостта на търговските системи в различните страни може би ще се сблъскаме и с необходимостта от сериозни законодателни промени.
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.