Жалба срещу двуметровата метална ограда на Небет тепе, предизвикала негодувание сред пловдивчани, е изпратена по компетентност на Окръжна прокуратура–Пловдив. Проверката е образувана по чл. 278 Б, ал. 2, който касае длъжностно лице, дало противозаконно разрешение за унищожаване, разрушаване, повреждане, видоизменение или за износ на културна ценност.
Оградата, издигната край крепостната стена, не е одобрена от Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата. Според директора на НИНКН арх. Петър Петров в заданието към проекта няма изискване за изграждане на ограда и тя ограничава свободния достъп на жителите на града. Включването ѝ в проектната документация е недопустимо, уточнява Trafficnews.bg.
В становище, изпратено от института до бившия кмет Здравко Димитров през 2022 г., експертите от НИНКН посочват множество недостатъци и пропуски в проекта. В документа Институтът обръща внимание, че Небет тепе не бива да се превръща в „атракцион с нарушена автентичност и разрушена жива връзка с пловдивчани". Проектите на Община Пловдив за археологическия резерват са връщани многократно с препоръки за преработване и за осмисляне на културната му стойност.
Всъщност - предвид тоновете бетон, които се леят на тепето, може да се окаже, че оградата е най-малкият проблем на изключително спорния проект, защото най-важна е археологията.
През последните години Пловдив очевидно губи битката в защита на културно-историческото наследство, грижата за него, достойната му реставрация, консервация и експонация, макар че това е един от най-важните тестове за едно общество за неговата зрялост. Историческата памет е изключително важна за бъдещето на един град, регион, държава за неговата визия и самочувствието на неговите граждани.
В последните месеци във фокуса на общественото внимание е поредица от разрушителни действия и посегателства върху облика на автентичния Пловдив. Бутане на къщи, пожари в други, липса на застраховки на ключови за културния живот на града пространства.
Институциите си прехвърлят топката, а никой не поема отговорност за унищожените паметници или спорните намеси при археологическите разкопки.
Всъщност проектът за консервацията и реставрацията събуди много въпроси още със старта си. Обществените обсъждания, особено за Небет тепе, бяха бурни и с много забележки както от професионалните гилдии, така и от гражданите.
Самата процедура по възлагане на проекта предизвика страхове у експертите, които, времето показа, че са били напълно основателни. Най-големите опасения бяха заради процедурата на инженеринг. Както архитектите се аргументираха – това е все едно в залата съдията, прокурорът и адвокатът да са едно и също лице.
Има потресаващи примери за унищожаване на паметници на културата от строители, заяви в свое интервю арх. Петър Петров, директор на НИНКН.Според него инженерингът в реставрацията е практика на непрозрачност и безконтролност, а вероятно и на корупция.
Инженерингът, сроковете за изготвяне на проекти, ниската им цена и реалното отстраняване на проектанта от строителството са основните причини за вредата от обществените поръчки за градската среда, изтъкват архитекти. Отстраняването на проектанта означава, че на практика липсва ефективен и качествен авторски надзор, а материалите, които се влагат, могат да бъдат подменяни от строителя. Без одобрен проект, само с техническо задание, той трябва да определи цената на бъдещите намеси. Експертите знаят, че е невъзможно. И най-добросъвестният строител не може да определи адекватно цената за бъдещите дейности без работен проект.
Тук можем да дадем пример с Рим, чиято история също се крие под земята. Въпреки това градската управа направи всичко възможно да осигури удобства за гражданите и туристите, но и пази и експонира новооткрите археологически обекти. Разширението на метрото в Рим с нова 25–километрова линия е едно от най-големите предизвикателства за Вечния град през последните 10 години. Макар че Рим и Пловдив са на една и съща възраст, няма да сравняваме мащабите на дейностите, които се финансират и извършват. По-скоро е важен подходът към изграждане на връзка между подземната инфраструктура и археологическото наследство. Преди да започнат разкопките за Линия С, в продължение на цели 5 години комисия от експерти от всички ангажирани структури чертаят план за работа, така че всичко намерено, да може да бъде запазено във възможно най-автентичен вид. В момента има открити над половин милион артефакта, голяма част от които ще бъдат експонирани на станциите на метрото.
Но да се върнем към нашите географски ширини. Готов ли бе Пловдив за толкова мащабен проект?
От това, което виждаме, че се случва на Трихълмието, очевидно не. Пловдив не е подготвен нито финансово, нито технически, за да превърне Небет тепе в знаков, световно-разпознаваем проект, към каквито би трябвало най-старият град в Европа да се стреми, потвърждава арх. Калина Райчева.
„По направеното досега си личи, че проектът е далеч от световно ниво. Личат компромисите в проектирането (детайли на изпълнение, използваните материали, парапетите, намазания видим бетон и т.н.), направени поради ограничени средства.
Държа да отбележа, че считам арх. Румяна Пройкова за изключителен специалист с богат опит. Според мен оградата и бетонът не са нейна идея, а на някой кмет - така, както искаха да оградят Дондуковата градина (и слава Богу не успяха), където участвах като проектант.
Подробна статистика за средните цени на имоти в България по градове и квартали може да видите ТУК