Побоят срещу мен бе поръчан като подарък за рождения ден на Ценко Чоков. Запалиха ми и 100 бали със сено месец по-рано по повод празника на сина му Мартин. Това признание прави брутално пребитият Емил Марков, пише "Конкурент".
На 29 август Емил е зверски пребит посред бял ден в центъра на село Галиче. Той е с пукнат череп, счупена ръка, крак, синини и охлузвания по цялото тяло. Откаран е в болница и 4 дни лекари се борят за живота му.
През това време роднини на пострадалия разказват, че мъжът е пребит от гардовете на частна охранителна фирма, която пази имотите на Чокови във врачанското с. Галиче. Те цял месец тормозели Марков и го заплашвали да оттегли показанията си по делото за организирана престъпна група, което се води в спецсъда срещу Чоков, сина му Мартин и още петима души от селото, но той отказал.
„Целият ми живот е минал в Галиче, там съм роден. Никога не сме имали близки взаимоотношения с Ценко Чоков. От 1989 година сме в конфликт”, разказва Емил Марков.
„През годините е заплашвал мен, жена ми Ивка, големия ми син Венцислав и малкия Емил. Той бе едва на 9 години, когато през март 2016 г. Мартин му се заканва, че ще го заколи, докато Емил си купува сладолед с братовчед си. По това време заплахите към мен и семейството ми много зачестиха, очаквахме, че този човек ще ни запали, така и стана”, обяснява още Марков.
„Два пъти ни е палил. Първият път беше май месец 2016 г., с очите си видях как Ценко Чоков ми запали две коли. Вторият път беше на 24 юли тази година, като подарък за Мартин за рождения му ден ми запалиха 100 бали слама, които бяха на улицата. За 28 август пък Ценко Чоков имаше рожден ден. Аз бях подарък за него, защото на следващия ден ме пребиха. Ето ме, вижте ме!”, разказва Марков.
По думите му проблемите между него и Ценко Чоков са заради малка полянка от 20 квадрата. Според нотариалния акт на Емил Марков площта е определена за озеленяване.
„Ценко Чоков твърди, че е земеделска земя, че щял да я изоре, че ще ми бутне къщата и ще ме остави на улицата”, разтревожен е Марков. Конфликтът между Ценко Чоков и Емил Марков ескалира в края на август. Тогава краварят Сокол, който живее при Марков, води животните, за които се грижи, на водопой на близката река. По невнимание ги изпуска и те навлизат в нива с царевица на Чоков.
„Две или три крави бяха влезли и стъпкали няколко стръка. Обадиха ми се и хукнах да му помагам да ги прибере. Докато отида, кравите вече бяха изкарани. Никой не е карал Сокол да влезе в пакост, станало е случайно. Дори не знам дали моите крави са били сред тези, които са стъпкали царевицата”, обяснява пребитият.
На другия ден един от охранителите, който пази имотите на Ценко Чоков и на другите арендатори в региона, отива при Емил Марков, за да му потърси сметка. „При мен дойде Валентин Петков-Вачо и ми вика: „Кравите са ти били в царевицата!”. Аз му обясних, че не е било нарочно”, казва Марков на охранителя, а той отвръща: „Сега кой ще плати за щетите?”. Гардът не дочаква отговор, а пали джипа си и отпрашва.
„В полицията няма жалба нито срещу мен, нито срещу краваря Сокол", обяснява Марков. - На другия ден рано сутринта тръгвам да закарам жена си на рейса, че работи в Бяла Слатина. По пътя се разминах с Вачо, той явно беше тръгнал за към нас. Явно Вачо ме е видял и е обърнал. Паркирам аз на спирката, а той спира зад мен. Слиза с една дълга тръба и ме започва. Първо ме удари тука по ръцете, опитах да го ритна, но не успях. Не успях да се защитя.”
Гардът на Чоков не казал нищо, но бил Емил в продължение на повече от пет минути. Заради счупения си крак пребитият не успял и да избяга. След побоя изпада в шок, после губи съзнание. Валентин се качва в колата и изчезва. Емил е категоричен, че ще води дело срещу бияча си, след като е подал жалба в полицията и прокуратурата. Под домашен арест пък бе пуснат охранителят Валентин Петков-Вачо.
Бабаитът работи като пазач на земите, които са собственост на скандалния кмет на село Галиче. Докато Емил Марков се бори за живота си в плевенската болница, биячът е разпитан и освободен. По-късно е задържан отново за 72 часа с прокурорско постановление. След тридневния престой в ареста съдът решава, че Вачо едва ли ще се опита да бяга или да бие отново, и го пуска под домашен арест в къщата му в родното му село Търнава.