Мастара убит по учебник, килърът заличил следите с червен пипер

Буквално като по учебник е екзекутиран бургаският месарски бос Димитър Стоянов-Мастара, разкриват криминалисти. Мастара е убит с един-единствен изстрел от ловна карабина 22-ри калибър на 21 ноември 2002 г. в Бургас пред недостроения си хотел посред бял ден на ул. "Стефан Стамболов".

Конфликт между враждуващите по морето групировки ВИС и СИК бележи живота на Мастара и слага началото на края му. По Черноморието Мастара е сочен като приближен до несебърския бос от ВИС Димитър Желязков - Митьо Очите. През декември 2000 г. в бургаски бар става масово меле между хората на Мастара и групата на Пламен Дишков-Кела, спряган за неофициален представител на бившата СИК за региона. Мастара е издърпан от мелето от Митьо Очите. След месец бомба убива двама от гардовете на Кела, а самият им бос е ранен. Според разследващите тогава Кела осъзнава, че атаката идва от Мастара, и поръчва убийството му. Твърди се, че тогава той дава мократа поръчка на Бойко Стоянов, а организацията възлага на Тодор Неделчев-Недьо.

Първоначално обявената цена за главата на Мастара била 50 бона, но по-късно мизата пада на 10 хил. долара. Твърди се, че Кела уточнява с аверите си детайли от операцията, казва на Бойко Стоянов маршрута и навиците на мишената, разкриват ченгета. По време на разследването те установяват, че килърът е изучил тънкостите на мокрите поръчки от учебник по криминалистика. Помагалото е закупено от Кела, който го дава на килъра с препоръката да го изяде с кориците. По-късно настолното четиво на убиеца е открито при обиск в дома на приятелката му София Николова, съобщава "България Днес".

Според разследващите Тодор Неделчев дал на Бойко Стоянов малокалибрена пушка "Ерма Верке" 22-ри калибър, с оптика, плюс два пълнителя с 15 патрона и още седем за всеки случай. Оръжието, дрехите и всичко необходимо за мократа поръчка са скрити в колата на Неделчев. Джамбази задигат возилото и осуетяват покушението. Твърди се, че се налага Кела да преговаря с бандитите и да плати 1000 лв. откуп, разказват запознати. Слуховете за готвената екзекуция стигат и до Мастара. Пред приятелите си той споменава, че има план за ликвидирането му.

Пъкленият замисъл е осъществен от покрива на блока срещу строящия се хотел на Мастара. Жертвата идва след 11 часа, а килърът го дебне 4 часа от отсрещната сграда. Освен че го покосява с един изстрел, килърът Бойко Стоянов зарязва оръжието и вещите си на покрива, но посипва всичко на покрива с червен пипер, за да заличи следите от миризмата си. Ченгета предполагат, че и това е чел в учебника по криминалистика, тъй като пиперът се използва за заблуда на кучетата следотърсачи.

След убийството Стоянов се прибрал в апартамента си и се преоблякъл. Сложил дрехите и обувките си в сак и отишъл в Ахелой при приятелката си София. Там се изкъпал отново, като измил лицето и ръцете с лакочистител, за да заличи следите от барутните частици. Накрая отишъл с гаджето си в Несебър, където изхвърлил дрехите, оръжието и уликите, по които полицията може да стигне до него.

Няколко дни по-късно килърът получил договорената сума за поръчката. Половината дал на приятелката си, за да ги скрие, а с останалите открил банкови сметки. При тараша доларите са открити в дома на гаджето, а следователите се опитват да проследят пътя на банкнотите, за да стигнат до поръчителите.

Версиите за смъртта на Мастара варират от съмнения за преразпределение на наркотеритории до лична вражда с Пламен Дишков-Кела. Близките до застреляния твърдят, че убийството му е готвено поне половин година.

Само седмица по-късно Бойко Стоянов е обвинен като извършител на убийството на Мастара. След като се озовава с белезници при разследващите, Стоянов изпява аверите си Кела и Тодор Неделчев, а по-късно се отказва от показанията си. Между Стоянов и Неделчев е проведена очна ставка. Щом се изправят един срещу друг, двамата потвърждават, че се познават и са в приятелски отношения. През 2006 г. килърът Стоянов получава окончателната си присъда от 20 г. решетки. Той напуска панделата след 12 г. и половина - 7 г. и половина предсрочно.

Ден след като разследващите вадят на показ разкрития по мократа поръчка, Кела напуска България с полет до Полша. През годините се появяваха периодично информации, че той е в ЮАР, Уругвай, Бразилия, Италия и Германия. Докато наемникът се пържи пред Темида, представители в подземния свят разкриват, че Кела джитка в Испания или в Холандия.

Според негови приближени през годините Дишков успял да избегне Интерпол благодарение на успешна пластична операция и фалшиви паспорти. Мрежата, ръководена от него в периода 1995-2000 година, прехвърлил на подставени лица и на бившите си колеги, за да я предпази от разпадане и завземане.

Заради отсъствието си Кела е обвинен задочно и получава 20-годишна присъда, а Недьо е осъден на 16 г. лишаване от свобода. По-късно ВКС отмени присъдите и на двамата, а разследването срещу тях бе възобновено. След около 10 г. в изгнание Пламен Дишков-Кела е арестуван в Португалия през лятото на 2011 г. с червена бюлетина на Интерпол и с европейска заповед за арест от юли 2008 г. въз основа на влязлата в сила присъда на Бургаския окръжен съд. В началото на 2012 г. бившият сикаджия е екстрадиран у нас от Лисабон.

След като е върнат, Кела прекарва 2 г. зад решетките, но е пуснат, тъй като е надлежал срока за предварителен арест. На свобода той се настанява в луксозен апартамент в хотелски комплекс в Поморие. Адвокатите му искат възобновяване и преразглеждане на делото, тъй като клиентът им е осъден задочно и поради това е лишен от възможността да се защити лично. Делото срещу Кела и Тодор Неделчев е внесено през 2013 г., но върнато за доразследване. През 2015 г. действието се повтаря.

Процесът започва едва през ноември 2016 г. Двамата са обвинени като поръчител и помагач за убийството на Мастара. Според обвинението Кела подпомогнал извършителя, като му дал 3 хил. лв., малокалибрена пушка и съвети как да действа. Неделчев е погнат, че е осигурил флоберката.

Процесът е белязан от скандали и циркове заради отсъствието на адвокати или разболяването на подсъдими. Разпитът на осъдения като извършител Бойко Стоянов се превръща в ключов за делото. Пред съда килърът сочи, че прекият извършител е Мариян Георгиев-Марата. Стоянов само му е помагал с оглеждане на мястото, навиците на жертвата и пренасянето на пушката на определеното място. Стоянов обяснява, че конфликтът между Мастара и Мариян Георгиев е бил свързан с икономическите отношения между тях. Имали обща фирма, която обаче била на загуба, а Марата е искал да се включи в друга, която била печеливша. Съдружникът Марата е убит през 2005 г. и единственото, което магистратите можеха да направят, е да му прочетат показанията. Сагата с процеса се точи още пред първата инстанция, почти 17 г. след убийството.

Прякорът си Мастара получил още в сирашкия пансион "Коджакафалията" в Бургас. Той е оставен там от майка си, след като баща му починал. "Беше роден лидер, висок, силен", казват негови приятели от детинство. Въпреки тежкото детство Мастара успява да развие добър бизнес.

Заради парите от доходоносната дейност се разпалва война между близките на убития. Шест месеца след смъртта на Мастара става ясно, че любовницата му е завела две дела срещу законната съпруга Румяна. Едното е за бащинство, а другото - за част от наследството му. Оказа се, че през последните десетина година бизнесменът е водил формален семеен живот, а е живял с приятелката си Валентина, с която имат две деца. От законната си половинка Мастара има 16-годишен син. Покрай споровете за наследството на Мастара любовницата подава иск в съда за установяване на бащинство чрез ДНК експертиза. Години по-късно Валя успява да докаже, че Мастара е баща на синовете ѝ Димитър и Кристиян. Експерти съпоставят ДНК по кръвта от потника, който Мастара е носил по време на убийството.