Когато Жилбер Беко излиза на сцената, той не остава неподвижен пред микрофона. Пее, свири на пиано и превръща изпълнението в спектакъл, който изглежда почти физически осезаем. Заради тази енергия френската публика му дава прякора „Мосю 100 000 волта“.
Беко е роден на 24 октомври 1927 г. в Тулон с името Франсоа Сили. Още като дете започва да се занимава с музика, а по-късно учи в Консерваторията в Ница. По време на Втората световна война се присъединява към съпротивата. След края на войната музиката постепенно се превръща в неговия път към голямата сцена.
„Олимпия“ става неговият втори дом
В началото на кариерата си Беко работи като пианист на певеца Жак Пилс. Заедно с него създава песента „Je t’ai dans la peau“, изпълнена от Едит Пиаф. След това започва да записва и да се утвърждава като самостоятелен изпълнител.
През 1954 г. Беко дебютира в парижката зала „Олимпия“, която тогава отново отваря врати. Сцената се превръща в едно от най-важните места в кариерата му. Между 1954 и 1977 г. той се появява там повече от 30 пъти, а името му остава трайно свързано с историята на френския мюзикхол. „Той беше артист, който живееше за сцената“, обобщава „Монд“ в материала си за певеца.
Песните, които пресичат граници
Репертоарът на Беко събира градски истории, любовни признания и песни за раздялата. Сред най-познатите са „Et maintenant“, „Je t’appartiens“, „Nathalie“, „L’important c’est la rose“, „Les Marchés de Provence“, „Dimanche à Orly“ и „Quand il est mort le poète“.
Много от тях продължават живота си извън Франция. „Et maintenant“ става международно известна като „What Now My Love?“, а „Je t’appartiens“ – като „Let It Be Me“. Песни на Беко са изпълнявани от Франк Синатра, Елвис Пресли и други големи имена на популярната музика. Самият той пее на шест езика и в една година изнася 249 концерта.
Творческите му партньорства също са част от наследството му. Беко работи с текстописците Пиер Деланоа, Луи Амад и Морис Видален, а по-късно си сътрудничи и с Нийл Даймънд. За Даймънд той участва в създаването на песните „Love on the Rocks“ и „September Morn“.
Повече от певец
Беко не се ограничава до песента. Той композира операта „L’Opéra d’Aran“, поставена в Париж, както и мюзикъла „Roza“, който достига до Бродуей, но остава на сцената само 12 представления. За него подобни трудности не са причина да се откаже.
„Когато съм в трудна ситуация, тогава съм най-добър. Дайте ми проблем и се събуждам“, казва Беко, цитиран от „Гардиън“.Жилбер Беко умира на 18 декември 2001 г. в Париж на 74-годишна възраст. Оставя песни, които продължават да звучат в различни езици и версии, но най-точният спомен за него остава свързан с пианото, сценичната вихреност и публиката, която той кара да усеща всяка нота като движение.
Източници: lemonde.fr, theguardian.com