В Букурещ хартията излиза под името „Свобода“, а зад нея стои една от най-важните идеи на българското Възраждане – че политическата независимост трябва да бъде превърната от мечта в цел. На 7 ноември 1869 г. по стар стил Любен Каравелов издава първия брой на вестника, който скоро се превръща в трибуна на революционната българска емиграция.
Изданието е свързано с Българския революционен централен комитет и следи не само политическите събития, но и външната политика, просветата и културата. На страниците му се появяват кореспонденции, статии за положението на българите, литературни текстове и материали за обществения живот.
Вестникът, който събира Каравелов и Ботев
Любен Каравелов е редакторът, около когото се организира работата по издаването. Христо Ботев също участва дейно в подготовката на вестника. Сътрудници са още Васил Левски, Стефан Стамболов, Димитър Ценович, Иван Кършовски и Иван Вазов.
Още в първия брой Каравелов формулира посоката на изданието:
„Целта на „Свобода“ е да защитава българските интереси и да показва на българския народ пътя, по който трябва да върви, за да достигне до своята политическа независимост.“
Това не е само политически вестник. Каравелов публикува в него около 150 стихотворения, както и много от своите белетристични творби. Така „Свобода“ съчетава публицистика, литература и просветителска дейност в момент, когато печатното слово е едно от малкото средства за изграждане на общо национално съзнание.
От „Свобода“ към „Независимост“
След смъртта на Васил Левски и промените в революционната емиграция изданието продължава своя живот с ново име. От 23 февруари 1873 г. вестникът излиза като „Независимост“.
Той запазва политическия си характер, но остава и литературна сцена за автори, които по-късно ще заемат централно място в българската култура и политика. На страниците му се срещат гласовете на Каравелов, Ботев, Стамболов, Левски и Вазов – личности с различни възгледи, но обединени от стремежа към свободно обществено развитие.
Последният брой на „Независимост“ излиза на 24 октомври 1874 г. по нов стил, или на 12 октомври по стар стил. С него приключва историята на изданието, започнало пет години по-рано като „Свобода“.
Вестникът остава важен не само като орган на революционната емиграция, а и като място, където политическата публицистика, литературата и просветата се оказват част от една и съща национална кауза.
Източници: old-news.bnr.bg, parallel43.bg, newspaper.kultura.bg