Това лято, артистичните дейности в Центъра за Съвременно Изкуство в българското село Старо Железаре са под формата на Фестивал на Стенна Живопис. Названието на таз годишното издание на Центъра е „Село на индивидуалности/ Изкуство за социална промяна“. Това е следващата стъпка на проекта „Ревитализация на българското село“, стартирал през 2013г.
Артистичният дует Катажина и Венцислав Пирянков, заедно с поканените от тях млади артисти от Полша, през целия месец юли ще рисуват по стените на къщите и оградите в родното място на Пирянкови. През целия месец юли, селото ще бъде завладяно от празника на изкуството и ще бъде място на реална, бърза, глобална, символична и интензивна промяна и миграция чрез творчеството. Това ще се осъществи най-вече чрез творческите образи върху стените в цялото село. Допирните точки на отдалечените от себе си светове и култури ще се окажат абсолютно възможни. Чрез изкуството върху стените ще изчезне дистанцията между селската жена и кралица Елизабета, между местния циганин и Обама, ще дойдат от миналото цар Борис или Айнщайн и всеки един от тях, съвсем естествено ще се намери в натуралната селска среда – в каруца, теглена от магаре, например.
Всички сме потомци на имигранти, търсещи своето щастливо място. Хората винаги са се премествали. Това отдалечено село – Старо Железаре, ей там – на края на света, в случая се явява символичен и автентичен културен микс. То е натурална среда, където винаги са живеели заедно и в разбирателство православни, католици, евреи, арменци, потомци на траките, цигани. Някога, тук е кипял интензивен многокултурен живот, част от които все още продължава да съществува, като част от съвремието на интензивно движение не само на хора, но и на идеи и символи.
И така, Старо Железаре ще стане единственото село в сърцето на Балканите, в което на стените по домовете и оградите ще видим световни личности в обществото на местни герои, в действителност обикновени хора. Обикновени срещи , между обикновени хора, които обменят мнения. Какви взаимни послания си предават героите? Какво научават един от друг? За това можем само да гадаем. Самата картина на срещата между два различни свята е елемент на предизвикателство и изненада и дава нови хоризонти за наблюдение. Различни култури, срещнали се на нивото на индивидуалното съществуване, докосват това, което търсим в основата на всичко... автентичност, есенцията на собственото ни съществуване и време.
Тази автентичност, като в сюреалистичните разкази на Роланд Топор, ще намерим преди всичко в абсурдните ситуации на действителността. По стените ще можем да намерим това, което така често търсим в прозаичността: красотата, поезията на ежедневието, тайнствеността на неизмеримото, бягство пред съдбата. В селото сякаш са дошли герои от други страни и култури след дълго пътуване до това далечно място на края на света. Срещат се герои от различни светове, като от приказките, с философски поглед към света и безкрайно въображение. Стараят се да избегнат съдбата, като разплитат загадките на нетипични за тях всекидневни разговори. Седят на крайпътните пейки, по съседски чакайки идването на Годо, пускат корени и постепенно се преобразяват сякаш като по метаморфозата на Кафка. Учат се да не различават истината от илюзията... Чрез ключовия мотив на абсурдно свързани образи с посредничеството на фантасмагорични картини, наложени върху действителността на българското село, можем да усетим есенцията на нашето време.