На 30 октомври (неделя) от 18 ч. балет „Арабеск“ ще зарадва своята публика с нова премиера. „Сянка от копнеж“ е синкретичен спектакъл на творци от различни култури и области на изкуството. Моля, разкажете за този оригинален и абсолютно нетрадиционен замисъл на спектакъла?
„Сянка от копнеж“ на Балет „Арабеск“ е спектакъл по едноименната книга на Силвия Стефанова. Работейки по проекта, ние стигнахме до идеята структурата на спектакъла да бъде аналогична на поетична форма в японските класически стихове - ренга“ - това е един вид продължение на предхождащи стихове, в които всеки нов автор с нов стих, допълва усещането си от предходния. Всеки един от авторите, участващи в проекта „Сянка от копнеж;“ оттласквайки се от предходния, може да предложи своите проекции по повод тези стихове. Оказа се, че всеки от нас се е спрял на композитор, който не принадлежи към източната традиция, но по някакъв начин кореспондира с усещането на хореографа за атмосферата на стиховете и вглъбеността и минимализма на дзен философията.
Какво точно съдържа спектакълът?
Той съдържа три едноактни балетни миниатюри. Първата - „Капка в океана“ е хореография на Антъни Мидълтън по музика на Добринка Табакова,. Тази хореографска миниатюра от репертоара на Арабеск сякаш е създадена да бъде част от този спектакъл със своя замисъл и естетика. Втората миниатюра „Шепот“ е премиера и е на хореографката Анна Донева, по музика на Дмитрий Шостакович. С много динамичен танцов език фигурите на танцьорите сякаш напомнят графиката на йероглифите.
Третата пиеса „Удоволствието да не правиш нищо“ е по моя хореография, а музиката е на Телеман, интересно обработена чрез импровизациите на живо на талантливия български виолист Валентин Геров /член на Квартет „София“/ . Получи се нетрадиционен и красив танцов спектакъл, рефлексия и ехо на една тема, която зазвучава в пространството и времето.
Значи е възможно духовните връзки между България и Япония да бъдат облечени в музика, поезия и танц?
Не само е възможно. Когато започнахме да работим по проекта, изходихме от идеята, че западната култура е култура на действието, докато източната е култура на съзерцанието. Мисля, че е много важно за нас като европейци да оценим мига на съзерцанието , да поспрем, да усетим красотата, природата и хората около нас. Това би ни усъвършенствало.