Министърът на културата Боил Банов обсъди с председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и представители на Българската академия на науките организирането на третата българска изложба в Лувъра, съобщиха от министерството на културата. На срещата присъстваха член-кореспондент проф. Васил Николов, заместник-председател на Академията, и професор Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата на БАН.
Министърът и ръководството на БАН се обединиха около позицията, че предвид полученото в Министерството на културата становище от Светия синод на Българската православна църква, както и обществения отзвук относно организирането на експозицията с работното заглавие „Изкуство и култури в България (XVI – XVIII век)“, е добре тя да бъде отменена и на музея „Лувър“ да бъде предложена друга изложба, която да обхваща друг или по-широк период от българската история. Учените предложиха теми, свързани със знакови периоди от миналото на българските земи и българската държава: „Праистория” (поява и развитие на първата европейска цивилизация) или „Късно Средновековие” (възход на Второто българско царство).
В кореспонденция между Министерството на културата и Българската православна църква – Българска Патриаршия от месец януари т. г. е поискана благословия за изложбата и разрешение в експозицията да бъдат включени експонати от Бачковския манастир, Националния църковен историко-археологически музей и Църковно историческия и архивен институт при Българската Патриаршия. На заседание на Светия синод от 20 януари 2020 г. е взето решение експонати от църковните музеи да не участват в изложбата. Със същата позиция е и ръководството на БАН по отношение на културните ценности от музеите на Академията, информира БГНЕС.
До момента договор за третата изложба между Министерството на културата и музея „Лувър“ не е подписан. Допълненото рамково споразумение може да бъде изготвено след окончателното договаряне на параметрите на експозицията между двете институции.
Специалистите от културните институти до момента обсъждаха съдържанието на експозицията, която да включва около 60 предмета, сред които икони, бижута, църковна утвар, съдове, ръкописи и други. Готовност да участват в изложбата имаха няколко музея - Национален археологически институт с музей при БАН, Етнографски музей при БАН, Криптата в храм-паметника Александър Невски – филиал на Националната галерия, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, регионалните исторически музеи в София и Варна.
Припомняме, че по-рано днес Светият синод не даде благословия за изнасяне на артефакти от Църковно-историческия институт и църковния музей за изложбата в Лувъра през лятото на 2020 г.
Това съобщи Мелнишкият епископ Герасим, главен секретар на Светия синод. Това е принципна позиция на Синода, която се спазва неотклонно от 2004 г. насам, когато е взето решение да не се изнасят предмети от църковните хранилища в чужбина, освен по изключение за поклонения. Според епископ Герасим, запитването от Министерство на културата е било само за предмети от църковните институт и музей, но забраната обхваща и всички църкви и манастири на подчинение към Българската православна църква.
Преди дни стана ясно, че организацията на българска изложба в Лувъра с работно заглавие „Българско изкуство от XVI до XVIII век“ събужда противоречиво отношение в различни наши институции. Директорът на Института по изследване на изкуствата към БАН проф. Емануел Мутафов предупреди, че изложбата ще бъде подредена в отдела за ислямско изкуство на музея в Париж и призова всички институции да откажат да предоставят експонати.