"Няма по-пусто и празно място от театралния салон след представление. В 9 всичко свършва, край. Може още да ти кънтят в ушите аплаузите, реакциите, но изведнъж ти си сам. Седиш сам на сцената, магията я няма. Осветлението е дежурно. Столовете са изскочили срещу теб с цялата си подредена хармоничност. Много е страшно.“ Това сподели в предаването "Графити по въздуха" актьорът и театрален директор Ириней Константинов.
Артистите сега много страдат, твърди Константинов. „Ние сме сложна природа. На нас собственият ни живот не ни стига. Ние сме свикнали да живеем с добавената стойност на още други животи, на още истории, на още събития. Това е енергията, която ни зарежда.“
Театрални салони, в които зрителите да сядат през един стол Ириней Константинов оприличава на сватба, на която гостите сядат през стол.
„Ами тя, работата е в общото усещане, в общуването. Зрителят няма да се почувства по същия начин. Особено в едно представление, вечерта, когато споделяме заедно нечия съдба на сцената. Плачем заедно, смеем се заедно. Твоята енергия се прелива в енергията на другите. Като видиш един такъв салон през стол хора – това е като лошо остригана глава.“
Вечер към 7 настъпва мъртвото време на артиста, празното време на артиста, незаменимо с нищо друго, когато не е на сцената, допълва Константинов.
Театърът ще се възстанови бързо, защото е живо изкуство. Театърът не може да бъде заменен с онлайн излъчвания, вярва той.
„Да, те дават някаква информация. Те дават някаква реклама. Дават някакво усещане, че сме живи, но истински живи сме, само когато има живи хора долу. И ние на половин-един метър от тях носим своята отговорност – за това, което ще се случи, за това, за което сме ги събрали.“
„Театърът е оцелял толкова години. Минали са войни, карантини, всякакви бедствия. Хората са оцелявали и винаги са искали да се забавляват“, оптимист е Ириней Константинов.
Сега карантината, отсъствието задължава театралните мениджъри и актьорите още повече за бъдещите творчески посоки, убеден е Ириней Константинов, който допълва, че и на сцената, и от страната на публиката еднакво нетърпеливо очакват да се дръпне завесата.