Новият филм на Marvel - „Тор: Любов и гръмотевици“, е може би най-голямото разочарование от началото на 2022 г. Филмът е изключително лигав и сякаш служи за пропаганда на идеята, че всички на света не просто трябва да приемем хомосексуалистите, но и да се превърнем в такива.
Държа тук да бъда разбран правилно. Оценявам себе си, като един от най-толерантните в своя кръг от хора. Винаги ще бъда твърдо „За“ това всеки да преследва своето щастие, стига то да не влиза в пряк конфликт с това на околните. Смело мога да заявя дори, че някои от любимите ми филми са на хомосексуална тема. Ценя изключително високо „Момичето от Дания“ и „Планината Броукбек“. Един от най-великите злодеи в киното, по мое мнение, е обратен - Бъфало Бил от „Мълчанието на агнетата“. Огромен почитател съм на сър Иън МакКелън, независимо от факта, че е гей. Това по никакъв начин не се отразява на хетеросексуалната ми ориентация. И по-важното е, че никога не бих позволил нещо подобно да замъгли оценката ми за нечий труд, независимо дали става въпрос за кино, спорт или каквато и да била друга сфера.
Проблемът ми с новия филм за Тор е, че хомосексуалистите нямат никакво отношение към историята и въпреки това попадат в центъра на вниманието прекалено често.
Няма как да навляза в детайли, защото спойлърите са просто един евтин начин, за да задържа вниманието ви. Искам само да подчертая, че тази засилваща се тенденция в Холивуд води до противоположни на очакваните резултати. Дори най-широко скроените хора биха се разгневили, ако всеки ден им се натирва в носа, че различните не просто са им равни, а дори са нещо повече. Спирам дотук с тази тема, защото усещам, че мога да продължа прекалено дълго.
По отношение на сюжета, „Тор: Любов и гръмотевици“ ни среща с един съвършено нов клас злодей, който си поставя за цел да избие всички богове във вселената. Гор „Касапина“ (Крисчън Бейл) помита всичко по пътя си, докато не се среща с Тор Одинсон (Крис Хемсуърт), Валкирия (Теса Томпсън), Корг (Тайка Уайтити) и Джейн Фостър (Натали Портман). Четиримата минават през огромни препятствия, за да се противопоставят на могъщия си съперник. Любовта и желанието за мъст влизат в челен сблъсък, а жертвите и в двата случая са много.
Нека сега отново се върна в ролята на злия език и изтъкна останалите си доводи, защо филмът е толкова ужасен.
През цялото време се носи едно странно усещане, че човек всъщност не гледа най-новата продукция на Marvel, а по-скоро е попаднал на високобюджетна пародия. Едно време беше много популярен франчайза „Страшен филм“, където някои от най-култовите филми на ужасите бяха осмивани. Разликата обаче е, че там иронията бе очевидна, тъй като идва отвън, докато тук същите хора, които извадиха комиксовите герои от рисуваните книжки, за да бележат едно цяло поколение в киното, сега сякаш се присмиват на собствения си труд. Да, малко самоирония тук и там може да свърши чудеса, но не може 120 минути да слушаме как Тор се подиграва със собствената си същност и произход.
Ще се опитам сега да кажа и нещо положително. Крисчън Бейл е може би единствената причина за това, защото изглежда е приел наистина на сериозно образа на Гор. През цялото време създаваше усещането за злодея от „Блейд 2“, с което малки и големи зрители несъмнено ще настръхват. Жалкото обаче е, че никой не следва сериозния му тон. А и времето му на екран бе доста по-малко, отколкото заслужаваше за грима и актьорското му майсторство.
Тайка Уайтити не бива да се гордее от работа си на режисьор тук. Той вдигна изключително високо летвата със сатирата „Джоджо Заека“, за да си позволи подобен провал с „Тор: Любов и гръмотевици“. Разбирам, че е подходил към двата филма по сходен начин, но едно е да осмиваш Адолф Хитлер, който в реалния живот е смятан за може би най-големия злодей, живял някога, и съвсем друго е да пародираш Тор Одинсон, който винаги е бил и винаги ще си остане литературен персонаж от фантастичната секция в книжарницата.
Що се отнася до работата на Хемсуърт, също ще изразя разочарование. Този човек с феноменална физика, който кара милиони жени по света да припадат, прекалява с лиготията на екран. В миналото Арнолд Шварценегер, Силвестър Сталоун и Брус Уилис имаха подобен статут на секссимволи, а комедийните роли едва не съсипаха кариерите им. Би било добре един мъжкар все пак да е малко по-сериозни. Никой не би имал нещо против някоя шега от време на време, но не може всяка реплика да бъде изречена с глуповата усмивка. Убеден съм, че австралиецът може много повече от това и бих искал да го видя в поне един класически екшън преди времето да е започнало да се отразява на божествената му физика.
За Теса Томпсън и Натали Портман мога да кажа обратното. Наложено им е да играят прекалено доминанти фигури без да притежават нужните черти за това. И двете са изключително красиви жени с прекалено мили и приветливи физиономии, за да ме убедят, че могат да размахват чукове и мечове срещу злите.
„Тор: Любов и гръмотевици“ без никакво съмнение попада в списъка ми с най-лошите филми, които съм гледал изобщо. Давам му 4/10, благодарение на няколко вдъхновяващи сцени, страхотното превъплъщение на Бейл, и факта, че все още вярвам, че в комиксовите филми има живот, макар и с годините пулсът им да спада.