Вълкът не се грижи за броя на овцете. Това е един от цитатите на големия римски поет Вергилий.
Неговото влияние в Античността е съизмеримо с това на Омир. Неслучайно Данте Алигиери избира Вергилий за свой спътник в Подземното царство.
Приносът на Вергилий към пропагандата на Рим като световна сила е поемата „Енеида“. Епическата поема е написана от Вергилий между 29 и 19 пр. Хр. В нея се разказва легендата за троянеца Еней, който отива в Италия и става родоначалник на римляните. По-късно той се жени за дъщерята на местния крал Латин и създава династия, от която се ражда великата Римска империя.
Император Август бил лично заинтересуван от създаването на национална епопея и ненатрапчиво следял работата на Вергилий, оказвайки му всестранна подкрепа. Това било особено важно, тъй като според мнението на специалистите Вергилий в годините на работата си над „Енеида“ вече тежко боледувал от туберкулоза.
През 19 г. пр. Хр. поетът предприел пътешествие до Гърция. Той възнамерявал да живее тук три години и през цялото време да се занимава с окончателната обработка на "Енеида". В Атина Вергилий се срещнал с император Август, след разговора с него решил да прекъсне пътуването си и да се върне у дома. Някои биографи обясняват спешното заминаване на поета с изострянето на болестта му, след като поетът се простудил в Мегара. На кораба състоянието му се влошило.
Поетът умира на 21 септември 19 пр. Хр. в италианския град Бриндизи.
Върви мълвата по градовете и бързо набира сили. Често е обичал да казва Вергилий.
За първи път поемите на Вергилий започнали да се изучават в древноримските училища през 26 г. пр. Хр.. Оттогава до днес те са задължителни в програмите на най-добрите училища в европеизирания свят. Други големи произведения на поета са „Буколики“ („Еклоги“) и „Георгики“.
В античността на Вергилий се приписват и още няколко неголеми поеми. Обикновено тези стихове фигурират под названието „Вергилиево приложение“.