„Западът не вярва сериозно и в демокрацията, мисля, че те в нищо не вярват. Демокрацията я използват като много мощно средство, инструмент в ръцете на управляващите“, смята известният руски режисьор Карен Шахназаров, който днес има рожден ден. Междувременно най-новият филм на Карен Шахназаров "Хитровка. Знакът на четиримата" вече излезе на руските екрани , а есента ще бъде прожектиран и в София по време на седмицата посветена на творчеството на големия режисьор.
- Обичате „Анна Каренина“, нали?
- Нищо по-хубаво не е писано за любовта от „Анна Каренина“ . Избрах за главната роля великолепната актриса Елисавета Боярская, дъщеря на известния руски актьор и изпълнител Михаил Боярски. Кастингът за главната роля беше много труден и дълготраен. Все не можех да почувствам със сърцето си жената, която може да влезе в тази роля и накрая категорично се спрях на Елисавета, която успя да ме разчуства. Обичам не по-малко и „Пътят към Берлин“, чиято премиера е била в София. Интересно ми е да правя различни жанрове, такъв ми е характерът.
- За коя конкретно работа получихте двойната награда през 2013 г. на фестивала на руското кино в Тунис за най-добър сценарий и за най-добър игрален пълнометражен филм ?
-За „Белият тигър“. Тази творба имаше невероятен успех навсякъде.
Кадър от "Белия тигър"
-Кое ви се отдава по лесно – да бъдете режисьор или продуцент?
- Разбира се, че е по лесно да се работи като продуцент. Друг е въпросът, че аз обичам повече режисурата. Но определено е много по-лесно да си продуцент. Имаш по малко отговорности, няма толкова врътня и суета, нещата са доста по опростени в продуценството. Аз съм продуцент на няколко ленти, и с удоволствие работя по-сложното – режисурата.
- Някога играли ли сте в собствените си филми, както това правят други режисьори в последно време?
- Не, никога не съм играл в собствените си филми. Не съм против другите колеги да го правят. Всеки има избор. Но аз никога не съм имал желание да играя във филмите си. Мисля, че съм лош актьор. Въпреки, че много се снимам за телевизията, но това са съвсем различни неща.
- Казвате, че „ кинопроизводството се състои от две главни съставляващи: творческа и техническа.“ Не ви ли се струва, че в последно време творчеството е на второ място, изместено от технологиите? Къде е мястото на младите таланти в такъв случай?
- Техническите ефекти са също творчество. Да вложиш в една картина ефекти, да работиш с компютърна графика – и това е творчество. Друг е въпросът, че това не е изкуство. Доста сложно е да се направи картина, като „Лудият Макс“ трябва да можеш да го направиш и да постигнеш желаният ефект. Трябва да можеш да правиш трикове, каскади, ефекти – всичко това е вид творчество, но пак повтарям - не е изкуство. Вземете, например, „Трансформърс“. И това е творчество, и то много трудно. Компютърната графика сега дава огромни възможности за творчество, в което не се изисква специален талант. В никакъв случай не трябва да се подценява този вид творчество. Това е много сложно, и напоследък все по-необходимо за киното. Всеки, който се труди твори. Но не всеки прави изкуство.
Кадър от "Палата № 6"
- Карен Георгиевич, вие смятате ли, че на съвременното руско кино не му достигат само идентификация и общи идеи, както е било в съветското кино, или има и недостиг на личности. Как може това да се коригира?
- Това не може да се коригира. Или ги има, или ги няма. Ситуацията е обща. И в западното кино не виждам да имат кой знае какви идеи и личности. Изобщо напоследък идеята куца и на Запад и на Изток. По съветско време имаше идея и в съветското кино и на Запад. Даже западното кино имаше много ясно изразени идеи. Сега има ли личности от ранга на Федерико Фелини , Лукино Висконти , Микеланджело Антониони, Пиер Паоло Пазолини? Само италианци назовах дотук. Кризата от липса на идеи и личности е всеобща. Може би времето е такова. Има такива периоди в историята на безидейност и липса на личности. Това е един доста буржоазен период бих казал. Мисля , че този период е към своя край. Сега има доста интересни събития, които безспорно ще засилят изкуството и ще доведат до появата на личности.
- Твърдите, че сега на пръсти могат да се изброят действително талантливите режисьори. Бихте ли ги изброили?
-Няма да изброявам руските режисьори, защото работя с абсолютно всички като директор на „Мосфирьм“ и ако не назова някой, ще си имаме неприятности. Така че нека да се ограничим със западните. Любими са ми Федерико Фелини, Уди Алън, Сергей Айзенщайн, Пиер Паоло Пазолини, американският режисьор, сценарист, продуцент и фотограф Стенли Кубрик, Лукино Висконти, Микеланджело Антониони. Това за мен са едни от великите имена в режисурата. А как съм ги определил за себе си - много просто. Когато гледаш една лента и си казваш – аз не мога това да го направя. Когато гледах и анализирах един филм на Пазолини си казах, аз това не мога да го направя така...Възхищението ми не се побираше в никакви граници. Тогава си казах, да бих го направил, но не така....А сега, като професионалист, гледам филмите на западните режисьори и се питам дали бих могъл да го направя и аз. Отговорът ми е – да, и то дори по-добре. Може би единственият съвременен западен режисьор, в когото е останал елемент от изкуството е Уди Алън. Той е уникален с неговата самобитност и индивидуалност в киноизкуството и може би това го прави трудно повторим, отстояващ нивото си.
- Кои са любимите ви писатели?
- Много са, не мога да се концентрирам върху един. Обожавам Толстой, Чехов, Булгаков, Гогол. От поетите – Пушкин. Всеки автор разкрива определена част от света. Руският народ е много четящ. Литературата в Руси е главното условие за живот. Тя е компилация от история и философия взети заедно. Затова винаги препоръчвам на младите повече да четат, за да обогатяват своя мироглед.
- Твърдите, че ако човек не притежава средства, не може да получи кино образование. Как да го получат младите таланти, които искат да се развиват в киното?
- Изказването ми е във връзка с това, че в Русия ако получаваш второ висше образование, трябва да плащаш. Във ВГИК много хора идват вече със завършено висше образование . Младежите са завършили нещо друго, но после са съзрели, че искат да се занимават с кино. И това няма нищо лошо, напротив. Хората имат освен образование, и повече житейски и професионален опит. В този контекст е моето заявление, в аспекта свързан с второто образование. Плащането за второ висше образование усложнява процеса, и много хора нямат тази възможност. Аз непрекъснато говоря, че това трябва да се отмени, по отношение на кинообразованието. Ако това е приемливо за техническите ВУЗове, то за изкуството не би трябвало да е така.
- Какъв съвет ще дадете на начинаещите режисьори и актьори?
- Това, което на младите не им достига, е ерудираност. Младежите трябва повече да четат и да се самообразоват в най-различни сфери. Не са лоши младежите, но това поколение малко чете и малко знае. А това е съществен проблем. За да работят в киното, особено кинорежисьорите трябва да бъдат широко ерудирани личности. С висока култура, образование, знания и интелект. Трябва да имат и познания в живописта и музиката. Младите трябва много добре да бъдат запознати с литературата, както националната така и световна, историята, философията. Начинаещите режисьори и актьори трябва да имат много добро академическо базово образование. На новото поколение ще кажа - четете повече, интересувайте се от всичко, не пропускайте нито миг от световната история, не пропускайте политиката, тя в днешно време е много важна, не пренебрегвайте заобикалящите ви процеси. Бих посъветвал младото поколение режисьори да се понапрегнат малко и да попият всички аспекти от живота. Киното е много сложно нещо и рано или късно всяко знание ще ви помогне. Докато можеш, трябва да го правиш! Рене Клер казва : „ когато започнеш да снимаш филм, си убеден, че ще направиш шедьовър, а после се чудиш кога най-сетне ще го завършиш“ .
Кадър от „Палата №6“
- Много пъти сте идвал в България. Кои филми сте показвали у нас?
- Да, наистина много пъти съм посещавала вашата красива страна. Не една лента съм демонстрирал на българската публика, която е имала възможността да види „Ние от джаза“, „Куриери“ , „ Белият тигър“ ,„Пътят към Берлин“, „Палата №6“,“Градът Зеро“, „Цареубийца“, „Сънища“ и много други.
Кадър от филма „Цареубийца“
- Какво ще пожелаете на българските почитатели и ценители на вашите филми?
- Като киноматографист ще ви пожелая да направите всичко възможно за запазване на националното ви самобитно кино. В соца българското кино беше много силно, напоследък има доста добри работи от българската кинематография. В Москва на фестивала български филм взе голямата награда. Бих искал да пожелая на българите да обичат родното си кино. Помагайте на българското кино да съществува като ходите да гледате български филмите. На всички пожелавам благополучие, късмет и здраве. Нека България да процъфтява. Ние сме възпитани на любов към българския народ.
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД