ЧРД! Известният руски режисьор Карен Шахназаров пред ФАКТИ: Ние сме възпитани на любов към българския народ (ВИДЕО)

„Западът не вярва сериозно и в демокрацията, мисля, че те в нищо не вярват. Демокрацията я използват като много мощно средство, инструмент в ръцете на управляващите“, смята известният руски режисьор Карен Шахназаров, който днес има рожден ден. Междувременно най-новият филм на Карен Шахназаров "Хитровка. Знакът на четиримата" вече излезе на руските екрани , а есента ще бъде прожектиран и в София по време на седмицата посветена на творчеството на големия режисьор.

Кой е Карен Шахназаров?

Карен Шахназаров е известен руски /съветски / кинорежисьор, сценарист, продуцент и актьор. Генерален Директор на киноконцерна „Мосфилм“. Заслужил даятел на изкуствата и културата на РФ (1997. Народен артист на РФ (2002). Два пъти Лаурет на Държавната премия на Руската Федерация. Карен Георгиевич Шахназаров е роден на 8 юли 1952 г. в Краснодар. Баща му, Георгий Хосроевич е бил арменец, от княжески, античен, аристократичен род, майка му, Шахназарова Анна Григорьевна е рускиня. Независимо от изключителната заетост на баща му, който често е забравял в кой клас е синът му, Карен Шахназаров признава, че именно баща му е оказал голямо влияние върху него. И ако на баща си е задавал сложните въпроси, то на майка си е доверявал най-съкровенните си тайни. Двадесетгодишният Карен седемнадесет поредни пъти е гледал филма на Федерико Феллини - „Рим“. Шахназаров завършва режисьорския факултет на ВГИК през 1975 г в класа на И.Таланкин. Дебютира в киното през 1979 г. с „Добряци“. През 1980 г по негов сценарий е поставена лирическата комедия „Дами канят кавалерите“. Голямата известност на Карен Шахназаров като режисьор и сценарист идва през 1983 г. с филма „Ние от джаза“. Карен Шахназаров е режисьор още на „Зимна вечер в Гагрите“, „Куриер“, „Градът Зеро“, „ Цареубийца“, “Сънища“, „Американската дъщеря“, „ Денят на пълнолунието“, „Отровите, или всемирната история на отравянията“, „Ездачът, наречен Смърт“, „Изчезналата империя“, „Палата №6“, „Белият тигър“ 2012г, „Любов в СССР и др. Почти на всички изброени филми Шахназаров е и продуцент. Автор е на повестите "Младите дирижабли", сценарист е на "Куриер", „Дами канят кавалерите“. Педагог във ВГИК – ръководител на майсторски клас по кинорежисура. От май 1998 г –е председател на управителния съвет и Генерален Директор на киноконцерта „Мосфилм“. Носител на редица международни награди, премии и звания. Шахназаров има три брака и три деца - дъщеря от втория брак и двама сина от третия брак. Член е на Обществената Палата на Руската Федерация.

- Карен Георгиевич, вие произхождате от древния аристократичен арменски род на княз Мелик-Шахназар. Това не ви ли попречи в онези времена да станете член на КПСС?

- Не, ни най-малко! /бурен смях!/ Много интересен въпрос ми зададохте. По майчина линия съм руснак. По бащина, да, напълно вярно, ние произхождаме от изключително древен, старинен, дворянски, аристократичен арменски род на князе. В рода си имаме много офицери, служили при царя. Явно са се отнасяли лоялно към революцията. Баща ми беше активист и работеше в КПСС независимо от княжеският си произход. Той беше истински аристократ. Баща ми стана член на партията още на фронта, след което се издигна.

- Вие сте директор на мега-индустрията „Мосфилм“, бяхте член на предизборният „ Народен щаб“ в подкрепа на кандидатурата на В.Путин, подписахте петицията на културните дейци в подкрепа на политиката на Путин в Крим и Украйна. Освен това все по-често ви виждаме в дискусионни студия по телевизията. Как оцелявате в тази въртележка? Как съвместявате отговорната си работа в „Мосфилм“ и активната обществено-политическа дейност?

- Напълно нормално ги съчетавам. Ако ме помолят за определена обществено-политическа дейност и съм съгласен с нея, я приемам, ако не съм - или премълчавам или отказвам. Това не изисква особени усилия и не отнема кой знае колко време, ако добре планираш дейностите. Предложиха ми да стана доверено лице на Путин, и тъй като смятам и съм убеден, че това е най-добрият избор за Русия , казах „да“, готов съм да се заема с тази длъжност. Никой не ме е карал да заставам на такава позиция. Аз чувствам и зная, че това е правилния ход, затова и се съгласих да поема тази обществена отговорност. Често съм и в ефира на различни политически дебати. Общественополитическата ми активност не ми е основно задължение. Просто, когато ме питат, аз открито изказвам обективното си мнение. Казвам това, което мисля.

- Как изглежда работният ден на Директора на „Мосфилм“?

- Идвам на работа, пия чаша хубаво червено вино и започвам безкрайния трудов процес. Който обхваща толкова много неща, отговорности, бумаги, взимане на сериозни решения и т.н. В момента „Мосфилм“ се занимава с един куп неща, които носят приходи. Напоследък много популярни са екскурзиите вътре в „Мосфилм“, които носят доста добра печалба. Въпреки, че таксата е само 4 евро, интересът е огромен. Сега наброяваме 600 щатни служители, а навремето имахме над 2000 души. През последните години нямаше определена концепция, дали ни трябва кино. Сега Русия произвежда по 70 филма годишно, което е слабичко за страна като нашата. Телевизията ни е доста силна. Можем да се похвалим, че правим над 500 телевизонни сериала годишно. Ние работим много добре на вътрешния пазар и мога да заявя, че 70% от кинопроизводството минава през „Мосфилм“, преди всичко телевизионното. Въпреки че „Мосфилм“ е държавно предприятие, то не получава никакви средства от бюджета. Работим като пазарно предприятие. За последните 25 години ние силно се модернизирахме и сме едно от най-модерните и съвременни студия в света. Американската филмова индустрия получава много повече пари за развитието си и производството на филми. Положителиня образ на Америка го създават именно киноматографите. Ние трабва да осъзнаем това.

- Като видите един сценарий, как разбирате че от него ще стане хубав филм?

- О, това е много субективно. Интуиция, усещане. Понякога просто вярвам в автора. Но въпреки това няма правило, доста е субективно. Ще ви дам един пример. Навремето през соца, имаше специална комисия за оценка на перспективите на филма и сценария. На филма ми „Куриер“ не му даваха абсолютно никакви шансове. А това стана най-касовият филм с невероятен успех. Филмът, в който комисията не видя никакво бъдеще, имаше над 50 млн зрители и наистина беше най-касовият филм.

- Вие сте майстор на военното кино. Бихте ли направил филм за войната в Украйна и Сирия?

- На съвременния човек му е много трудно да разбере истинския смисъл на тези събития. За да се направи филм за конкретна война трябва да минат поне 50 години след завършването ѝ за да разбереш смисъла и да си направиш някакви изводи. Лев Толстой написва шедьовърът си „Война и Мир“ 50 години след завършване на кървавата война с Наполеон. Във филм за военни събития в трактовката трябва да има извод. Тези две войни все още са в процес. Ако някой заснеме такъв филм в момента рискува да попадне във водовъртежа на една субективност, за която после ще трябва да се оправдава. За да се направи адекватен, хубав филм за събитията в Украйна трябва да минат 40 години. Същото касае и Сирия. Тогава ще бъде ясен истинният смисъл на тези събития и ще може да се направи извод . Естествено, аз на никого не забранявам да снима. Но такива ленти като правило се превръщат в еднодневки. Защото не може да се постигне обективност, докато събитията текат. Филмът обезателно ще покажа или едната страна на пропагандата, или другата, не и сърцевината на проблема. 100% лентата ще бъде едностранна. А за да разбереш истинския смисъл на възникване на огнището и неговите последствия, това трябва да отлежи и да мине определен период от време. Аз не бих се захванал с това, не му е моментът. Трябва да се изчака за да се ползва точната фактология, а не да си измислят и фантазират сценариите. Войната е такова събитие, което трайно остава в съзнанието, дори и в съвременният живот. Войната се използва непрекъснато. Затова трябва много внимателен подход на съвременните режисьори към този жанр.

- Какво ви е мнението за съвременното документално кино?

- За мен вече няма документално кино. То умря! В момента истинското документално кино са репортажите. Всичко друго е постановка. Истинската съвременна документалистика е в журналистическите репортажи. Светът в момента навлиза в съвсем нов период. Това, на което сме свидетели, според мен е последствие от разпада на Съветския Съюз. Равновесието в света беше нарушено. Тридесет години след войната се наблюдаваше затишие и равновесие. На везните бяха двете големи сили САЩ и СССР. Те някак си балансираха общото равновесие . В момента, в който едната сила се разпадна, се разклати и световното равновесие. Везните се наклониха на една страна. Но везните не могат винаги да бъдат на едната страна, мисля, че сега започват да се изравняват. Светът едва сега влиза в нова фаза. Кога сме предполагали, че Европа ще е на този хал. Реално погледнато войната е вече в Европа. Тази неконтролируема бежанска вълна. Като че ли взехме да свикваме с това положение. Но затова в момента не може да се прави кино. Рано е. Засега нямам резултат и не може да проанализираме събитията, тъй като те са все още текущи. Явно това ще е задача на младите режисьори. Изминаха 30 години от разпада на Съветския съюз и аз още не бих се заел да правя филм за това, тъй като не ми е ясен все още изводът от цялата тази ситуация.

- Какво ще кажете за политиката към бежанците в Европа?

- Темата за бежанците е много по дълбока, отколкото просто бягане на едни хора от война. Да, една част наистина бягат от война, други са потънали в нищета, мизерия и бедствия. Не съм специалист по юрисдикцията, но мисля, че бежанците от война са длъжни да получават статут и да бъдат приемани. След Втората световна война бежанците са били приемани, но това са други бежанци – европейци. А това са хора, принадлежащи към съвсем друга цивилизация - предимно мюсюлмани, с друга култура и навици. Оказа се, че тази система не работи. Това е страшен удар по европейските ценности и имиджа на Европа. Последствията от бежанската криза може дори да доведат до разпада на ЕС. Не е изключено, че в тези условия може дори да се върне такава идеология като нацизмът, например. Западът не вярва сериозно и в демокрацията, мисля, че там в нищо не вярват. Демокрацията я използват като много мощно средство, инструмент в ръцете на управляващите.

- Карен Георгиевич, носител сте на много световни награди, на коя от всички се радвахте най-много?

- На всички награди съм се радвал истински. Щом са ме наградили, значи е имало за какво, а това предизвиква определено радост. Най-голяма радост почувствах, когато ме наградиха заедно с Федерико Фелини. На московския филмов фестивал моята награда беше втора, след него. Но не в това е въпросът. Не почувствах толкова радост от самата награда, а от това, че седя до Фелини. Той ми е кумир. А аз седях през цялото време до него, дори му превеждах на английски. Този контакт, това общуване с моят кумир, бе за мен незаменима и най-висша награда. Да получа награда непосредствено след великия Федерико Фелини, това вече е нещо. А общуването ми с него бе неописуема награда за мен. На този фестивал участваше известният американски режисьор и сценарист Франсис Форд Копола и нищо не получи. Така че и това е донякъде определяща оценка. Главната и най-съществена награда за мен бе, че в продължение на 40 минути аз седях редом до Федерико Фелини!

Кадър от "Белия тигър"

- Кой е любимият ви ваш филм?
- Микеланджело Антониони е казал „Снимам, следователно живея!“. И аз съм така. За мен киното е животът ми. Не бих могъл да определя любима своя лента. За зрителите киното е два часа, за мен е минимум две години. Така че измеренията са различни. За мен киното е част от живота ми. Не бих могъл да кажа, че обичам една част от живота си повече от друга. Еднакво се отнасям към всичките си творби, те еднакво са ценни за мен. Не си мислете, че си гледам редовно филмите....Не, когато направя един филм, обръщам страницата. Те си отиват от живота ми, когато обърна тази страница. Така и така нищо не можеш вече да промениш. Ако се взирам в направените кадри ще им намеря някакъв кусур, затова и не го правя, да не се ядосвам. Режисьорът снима с определена нагласа и мисли, които са му присъщи в даденият период. Нещата се променят. Затова е по-добре да не се гледат после. Но при всички случаи ми е интересно да снимам различни жанрове. Не мога да се спра на един жанр. Радвам се, че пробвах военното кино. Военната лента е коренно различна режисура.

- Обичате „Анна Каренина“, нали?
- Нищо по-хубаво не е писано за любовта от „Анна Каренина“ . Избрах за главната роля великолепната актриса Елисавета Боярская, дъщеря на известния руски актьор и изпълнител Михаил Боярски. Кастингът за главната роля беше много труден и дълготраен. Все не можех да почувствам със сърцето си жената, която може да влезе в тази роля и накрая категорично се спрях на Елисавета, която успя да ме разчуства. Обичам не по-малко и „Пътят към Берлин“, чиято премиера е била в София. Интересно ми е да правя различни жанрове, такъв ми е характерът.

- За коя конкретно работа получихте двойната награда през 2013 г. на фестивала на руското кино в Тунис за най-добър сценарий и за най-добър игрален пълнометражен филм ?

-За „Белият тигър“. Тази творба имаше невероятен успех навсякъде.

Кадър от "Белия тигър"

-Кое ви се отдава по лесно – да бъдете режисьор или продуцент?
- Разбира се, че е по лесно да се работи като продуцент. Друг е въпросът, че аз обичам повече режисурата. Но определено е много по-лесно да си продуцент. Имаш по малко отговорности, няма толкова врътня и суета, нещата са доста по опростени в продуценството. Аз съм продуцент на няколко ленти, и с удоволствие работя по-сложното – режисурата.

- Някога играли ли сте в собствените си филми, както това правят други режисьори в последно време?
- Не, никога не съм играл в собствените си филми. Не съм против другите колеги да го правят. Всеки има избор. Но аз никога не съм имал желание да играя във филмите си. Мисля, че съм лош актьор. Въпреки, че много се снимам за телевизията, но това са съвсем различни неща.

- Казвате, че „ кинопроизводството се състои от две главни съставляващи: творческа и техническа.“ Не ви ли се струва, че в последно време творчеството е на второ място, изместено от технологиите? Къде е мястото на младите таланти в такъв случай?

- Техническите ефекти са също творчество. Да вложиш в една картина ефекти, да работиш с компютърна графика – и това е творчество. Друг е въпросът, че това не е изкуство. Доста сложно е да се направи картина, като „Лудият Макс“ трябва да можеш да го направиш и да постигнеш желаният ефект. Трябва да можеш да правиш трикове, каскади, ефекти – всичко това е вид творчество, но пак повтарям - не е изкуство. Вземете, например, „Трансформърс“. И това е творчество, и то много трудно. Компютърната графика сега дава огромни възможности за творчество, в което не се изисква специален талант. В никакъв случай не трябва да се подценява този вид творчество. Това е много сложно, и напоследък все по-необходимо за киното. Всеки, който се труди твори. Но не всеки прави изкуство.

Кадър от "Палата № 6"

- Карен Георгиевич, вие смятате ли, че на съвременното руско кино не му достигат само идентификация и общи идеи, както е било в съветското кино, или има и недостиг на личности. Как може това да се коригира?

- Това не може да се коригира. Или ги има, или ги няма. Ситуацията е обща. И в западното кино не виждам да имат кой знае какви идеи и личности. Изобщо напоследък идеята куца и на Запад и на Изток. По съветско време имаше идея и в съветското кино и на Запад. Даже западното кино имаше много ясно изразени идеи. Сега има ли личности от ранга на Федерико Фелини , Лукино Висконти , Микеланджело Антониони, Пиер Паоло Пазолини? Само италианци назовах дотук. Кризата от липса на идеи и личности е всеобща. Може би времето е такова. Има такива периоди в историята на безидейност и липса на личности. Това е един доста буржоазен период бих казал. Мисля , че този период е към своя край. Сега има доста интересни събития, които безспорно ще засилят изкуството и ще доведат до появата на личности.

- Твърдите, че сега на пръсти могат да се изброят действително талантливите режисьори. Бихте ли ги изброили?

-Няма да изброявам руските режисьори, защото работя с абсолютно всички като директор на „Мосфирьм“ и ако не назова някой, ще си имаме неприятности. Така че нека да се ограничим със западните. Любими са ми Федерико Фелини, Уди Алън, Сергей Айзенщайн, Пиер Паоло Пазолини, американският режисьор, сценарист, продуцент и фотограф Стенли Кубрик, Лукино Висконти, Микеланджело Антониони. Това за мен са едни от великите имена в режисурата. А как съм ги определил за себе си - много просто. Когато гледаш една лента и си казваш – аз не мога това да го направя. Когато гледах и анализирах един филм на Пазолини си казах, аз това не мога да го направя така...Възхищението ми не се побираше в никакви граници. Тогава си казах, да бих го направил, но не така....А сега, като професионалист, гледам филмите на западните режисьори и се питам дали бих могъл да го направя и аз. Отговорът ми е – да, и то дори по-добре. Може би единственият съвременен западен режисьор, в когото е останал елемент от изкуството е Уди Алън. Той е уникален с неговата самобитност и индивидуалност в киноизкуството и може би това го прави трудно повторим, отстояващ нивото си.

- Кои са любимите ви писатели?
- Много са, не мога да се концентрирам върху един. Обожавам Толстой, Чехов, Булгаков, Гогол. От поетите – Пушкин. Всеки автор разкрива определена част от света. Руският народ е много четящ. Литературата в Руси е главното условие за живот. Тя е компилация от история и философия взети заедно. Затова винаги препоръчвам на младите повече да четат, за да обогатяват своя мироглед.

- Твърдите, че ако човек не притежава средства, не може да получи кино образование. Как да го получат младите таланти, които искат да се развиват в киното?

- Изказването ми е във връзка с това, че в Русия ако получаваш второ висше образование, трябва да плащаш. Във ВГИК много хора идват вече със завършено висше образование . Младежите са завършили нещо друго, но после са съзрели, че искат да се занимават с кино. И това няма нищо лошо, напротив. Хората имат освен образование, и повече житейски и професионален опит. В този контекст е моето заявление, в аспекта свързан с второто образование. Плащането за второ висше образование усложнява процеса, и много хора нямат тази възможност. Аз непрекъснато говоря, че това трябва да се отмени, по отношение на кинообразованието. Ако това е приемливо за техническите ВУЗове, то за изкуството не би трябвало да е така.

- Какъв съвет ще дадете на начинаещите режисьори и актьори?
- Това, което на младите не им достига, е ерудираност. Младежите трябва повече да четат и да се самообразоват в най-различни сфери. Не са лоши младежите, но това поколение малко чете и малко знае. А това е съществен проблем. За да работят в киното, особено кинорежисьорите трябва да бъдат широко ерудирани личности. С висока култура, образование, знания и интелект. Трябва да имат и познания в живописта и музиката. Младите трябва много добре да бъдат запознати с литературата, както националната така и световна, историята, философията. Начинаещите режисьори и актьори трябва да имат много добро академическо базово образование. На новото поколение ще кажа - четете повече, интересувайте се от всичко, не пропускайте нито миг от световната история, не пропускайте политиката, тя в днешно време е много важна, не пренебрегвайте заобикалящите ви процеси. Бих посъветвал младото поколение режисьори да се понапрегнат малко и да попият всички аспекти от живота. Киното е много сложно нещо и рано или късно всяко знание ще ви помогне. Докато можеш, трябва да го правиш! Рене Клер казва : „ когато започнеш да снимаш филм, си убеден, че ще направиш шедьовър, а после се чудиш кога най-сетне ще го завършиш“ .

Кадър от „Палата №6“

- Много пъти сте идвал в България. Кои филми сте показвали у нас?
- Да, наистина много пъти съм посещавала вашата красива страна. Не една лента съм демонстрирал на българската публика, която е имала възможността да види „Ние от джаза“, „Куриери“ , „ Белият тигър“ ,„Пътят към Берлин“, „Палата №6“,“Градът Зеро“, „Цареубийца“, „Сънища“ и много други.

Кадър от филма „Цареубийца“

- Какво ще пожелаете на българските почитатели и ценители на вашите филми?

- Като киноматографист ще ви пожелая да направите всичко възможно за запазване на националното ви самобитно кино. В соца българското кино беше много силно, напоследък има доста добри работи от българската кинематография. В Москва на фестивала български филм взе голямата награда. Бих искал да пожелая на българите да обичат родното си кино. Помагайте на българското кино да съществува като ходите да гледате български филмите. На всички пожелавам благополучие, късмет и здраве. Нека България да процъфтява. Ние сме възпитани на любов към българския народ.

Интервю на Оля АЛ-АХМЕД