Джими Хендрикс е един от най-влиятелните рок музиканти, превърнали електрическата китара в икона, а себе си – в легенда още приживе. Той обогатява начина на свирене на рок китара с прийомите на фийдбек, дисторшън и други специални ефекти, подобно на китаристи като Дейв Дейвис от Кинкс и Пийт Тауншънд от Ху. Именно дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката позволява на Хендрикс да достигне уникални висоти на звученето и да оформи неповторимия му почерк и темперамент.
Наркотиците обаче са коварните му спътници, а животът му е точно като неговата музика – смес от избликваща ярост и нежност, от нетърпение и отчаяние.
На 18 септември 1970 г. Джими Хендрикс е намерен мъртъв в апартамент на хотел „Samarkand“. Той прекарва нощта с германската си приятелка Моника Данеман.
След направената аутопсия, официалната версия за смъртта на Хендрикс е, че е вдишал собственото си повръщано и е починал от задушаване, докато е под въздействието на барбитурати.
По-късно Моника Данеман разкрива, че Хендрикс е взел 9 от нейните приспивателни, което е 18 пъти над препоръчаната доза.
Четири години по-късно Данеман твърди, че Джими е бил жив, когато е откаран с линейката, но полицията и медицинските власти докладват, че към момента на тяхното пристигане Хендрикс е бил мъртъв, външната врата на апартамента – широко отворена, а самият апартамент – празен. Самата Данеман се самоубива през 1996 по време на ново разследване, след като е обвинена от Кати Етчингам за смъртта му.
Джими Хендрикс е обявен за най-великия китарист на всички времена от списанието "Rolling Stone". Роден е в Сиатъл на 27 ноември, припомня БНР.
Умира едва на 27 години - и той е част от онзи клуб на 27-годишните, отишли си от този свят. Но за живота му - когато е на 13 години неговият баща го научава да свири на акустична китара, 17-годишен Джими напуска училище и се записва в армията, но скоро се разочарова и е уволнен (заради счупен глезен) малко преди началото на войната във Виетнам.
Установява се в Ню Йорк, през 1966 г. сформира своя група - "Jimmy James and the Blue Flames". През този период се запознава и свири с много музиканти, сред които е и Франк Запа. Именно той му показва наскоро изобретения китарен ефект "уа-уа", след което Хендрикс се превръща във всепризнат майстор на този ефект.
По-късно Хендрикс среща бас-китариста Час Чандлър, който го отвежда в Англия, урежда му договор със собствения си продуцент Майкъл Джефри и му помага да сформира групата "The Jimi Hendrix Experience" с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.
Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс привлича вниманието на цялата британска музикална индустрия. Впечатляващата му китарна техника и ефектно сценично присъствие бързо спечелват уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с когото остава приятел до смъртта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на The Beatles и The Who.
Първият сингъл на Джими е вариант на песента "Hey Joe", която е стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс.