На 18 НОЕМВРИ в Софийската опера ще бъде представена постановката на Вера Немирова „Ариадна на Наксос“ от Рихард Щраус. Тя е част от историята, която пише Пламен Карталов, свързана с разширяването на репертоара. След най-популярните италиански и френски заглавия, той предложи нови предизвикателства на софийската публика. Освен седемте Вагнерови заглавия, операта вече има в програмата си и две от най-атрактивните творби на Рихард Щраус – „Електра“ и „Ариадна на Наксос“, които последваха „Саломе“, играна в началото на новия век, пише obache.bg.
Режисьор на „Електра“ е Пламен Карталов, а „Ариадна на Наксос“ беше поверена на Вера Немирова. Връзката ѝ с националната опера е още от 2008 г. с „Момичето от Златния Запад“ на Пучини. Следва „Любовен еликсир“ на Доницети през 2012, „Котката“ от Матезич след шест години и през 2022 г. „Ариадна на Наксос“.
Евън-Алексис-Крист ще бъде на пулта, сценографията е на Йенс Килиан, а костюмографията на Павлина Ойстерхус. Вокално-интерпретационната подготовка осъществи камерзенгерин Анна Томова-Синтова.
На 18 НОЕМВРИ Ариадна ще бъде Радостина Николаева, Цербинета Станислава Момекова, Композиторът Мариана Цветкова, Бакхус Костадин Андреев, Учителят по музика Веселин Михайлов, Арлекин Атанас Младенов.
Ежедневната артистична атмосфера, облекло и отношения от първата част се преобразяват в елегантно-изящен спектакъл, който разкрива различната страна от живота на творците. Едно представление, което предлага синтез между виртуозно пеене, говор и танцувална пластика, брилянтно показани на сцената.
Вера Немирова
„Това е гениална творба на творческия тандем Рихард Щраус Хуго фон Хофманстал. Тя е за втория шанс в живота, в който Ариадна, чакайки бога на смъртта, среща Бакхус – бога на живота, виното, на театъра и на любовта. Влюбвайки се в Бакхус, тя се превъплъщава в нещо по-съвършено“.
Търсейки метаморфозата, Вера Немирова задава точната мярка и ясна характеристика на всеки образ, за да бъдат разграничени отделните послания, които залагат авторите. Индивидуалността на всеки певец я води, за да изработи за него специално поведение, което да го отведе към замислената сценична концепция. Това, както и много добрата вокална работа, превръщат постановката в шедьовър.
За идващия от Германия Евън-Алексис Крист няма тайни в немския репертоар. Абсолютният баланс на сцената и оркестъра беше осъществен като забележително разгърната музикална палитра.
Евън Алексис Крист
„Това е една от най-забележителните опери на всички времена. Тя представя оперния театър зад кулисите. Виждаме примадоната, сопраното, която е ядосана, защото не получава вниманието, което желае. Композиторът изпада в ужас, защото творбата му не се представя по начина, по който той си представя. Тенорът иска да има повече високи тонове. Шегаджиите, арлекините, искат постоянно да е смешно, да има секс. Цербинета не разбира как някой може да обича само един човек.
Това е един от най-големите гении, композиторът Рихард Щраус, който създава всички тези невероятни образи с лекота. Много забавно, лековато е – Щраус смята себе си за композитор на оперети, иска да бъде добър в този жанр. И така, отначало имаме една оперета, много приятна за публиката, а накрая – всеки път когато стигна до него очите ми са насълзени. Когато откриват тази истинска любов във финала – мисля, че това е много близко на сърцето на Рихард Щраус – музиката е невероятна, затрогваща, каквато се среща само в няколко опери, може би в „Бохеми“. От една страна много забавна, а от друга – много вълнуваща, дълбока опера за любовта”.