Милена ВЪРБАНОВА
Преди десетина дни обещах на читателите да разясня смисъла на някои имена и понятия, тясно свързани с древна Троя. Повод ми дадоха нелепите тълкувания на едно "лице", което в свое видео, бе забъркало компилация от морално остарели, наивни обяснения на български и чужди езиковеди, отпреди поне половин век и за подправка бе добавило собствените си напъни да "преведе" на съвременен български въпросните понятия.
Тъй като три хиляди години ни делят от троянците, обитавали града на цар Приам, редно е да имаме предвид, че не всички троянски имена, запазени в творбите на Омир и в по-късните съчинения на древните автори, имат пряк паралел с понятия в днешния български език. Някои могат да бъдат тълкувани чрез арамейски и санскритски език, защото българската дума, която им е съответствала някога, е изчезнала в течение на вековете.
Ще изложа моите обяснения за няколкото троянски хидроними, топоними и лични имена, споменати от "лицето", в почти телеграфен вид, защото повечето от тях вече съм разтълкувала в мои предишни статии. Ще дам и препратки към въпросните статии. Ще добавя и още няколко имена, които смятам за особено важни.
Ида - Името на емблематичните планини в Троада и на о.Крит, произлиза от епитет на Слънцето, свързан с времето - "Иди". Името на планините указва, че тези територии се обитават от слънцепоклонници. Вж. статията ми "Значението на българския слънчев символ IYI".
Гаргара (или Гаргарон ) - Това е най-високият връх на планината Ида в Троада, от който, според Омир, боговете са наблюдавали битките между троянци и данайци. Името му произхожда от санскритското слово karkara - "кост", "варовик". Вж статията ми "Мъжете на амазонките".
Ил - Името на основателя на Илион ( Троя ) не произлиза от "кал", а от епитета на Слънцето - Хелиос ( "огнен", "сияещ" ). От Хелиос и култа към Слънцето, характерен за най-древните народи, произхожда общото название "Бог" - Ел, Ил, в арамейски език и в иврит. Вж. статията ми "Българско, тракийско и арамейско слънце".
Илион - Горното тълкуване на името на цар Ил, обяснява и смисъла на названието на града, носещ не само неговото име, но и името на Слънцето. Съответно Илион означава - Град на Слънцето, Град на слънцепоклонници.
Троя - Името идва от това на Трой, Трос - който, според някои историци е син, а според други - баща на Ил. Разгадката е в това, че според трети изследователи Трой, чийто баща е Ил, има и син, носещ името на дядо си. Името Трой лесно можем да обясним като Трети. Любопитно е, че никой не обръща внимание на точното съответствие на името Троя с българския град Троян. Както многократно съм писала, в Сицилия, населена със сикули, днес още съществува р.Тройна - която се дели на три ръкава.
Приам - Името на последния троянски цар, според мен, произхожда от пеласгийското слово pria - "камък", "скала", но и "първи" ( първозданният земен елемент ). Суфиксът "м", който формира името, намираме и в Пирам - действащо лице в известната вавилонска легенда "Пирам и Тисба". Вж. статията ми "Отново за генуизката pria...".Древните автори твърдят, че Приам е прозвище на царя, а истинското му име е Подарк ( в мита за разрушаването на стените на Троя от Херакъл и Теламон ), но изглежда е обратното - прякорът е Подарк. Названието "Подарк" е не само "свидетел", но буквално "глашатай" на българската принадлежност на троянците.
Хектор - Въпросното "лице" не поднася предположения за смисъла на името на най-храбрия сред троянските герои, първородният син на цар Приам - Хектор. Но аз съм го разглеждала в свое изследване и съм установила, че означава "секач". Хектор не е прозвище, а по-скоро родово име, защото името на майка му, царица Хекуба, дъщеря на фригийския цар, ще рече Секова - от рода на "секачите", сикулите. Вж. статията ми "Илион, Илиада и името на Хектор".
Парис - Името, с което е познат "блудният син" на Приам и Хекуба, представлява сериозна главоблъсканица. Някои изследователи го превеждат чрез персийски език като "планинец", други - чрез руски като "парень" - момче и т.н. Известно е, че той е оставен в пусто място, за да загине, защото, според прорицателите, е щял да стане причина за гибелта на Троя ( и това в действителност се е случило ). Името, което царската двойка му дава при раждането, е Александър. Когато, вече възмъжал, Парис е разпознат от родителите си, те бързат да му върнат името Александър, защото, според мита, Парис не е достойно име за царски син.
Доста се колебах между различни обяснения на Парис ( "парий"? ) и накрая се спрях на санскритското parusa ( паруша ), което има няколко значения, но сред тях се откроява "белязан", "опетнен". Защо? Защото, както напомних, още преди да се роди, той е обявен за причина за бъдещото разрушаване на царството на баща си - тоест, "белязан" ( "предопределен" ) е. Българското име Паруш е идентично с Парис - знак, белег, украса. Любопитно е, че Парис може да се тълкува и като "загинал", тъй като родителите му са го смятали за загинал - по тяхна вина. Ето защо в негова памет организират възпоменателни игри - parentalia ( лат.), по време на които той бива разпознат и върнат с почести в двореца.
Скамандър - Името на най-известната река в Троада, възпята от Омир в Илиада и наричана Ксант ( светла ) от боговете, а от троянците Скамандър, може да бъде разяснено правилно, само ако се разбере каква част на речта е това название - причастие, прилагателно или нещо друго. Поне десет пъти ясно писах, че при прочит на древни текстове и имена, изследователят трябва най-напред да определи частите на речта в епиграфския паметник. Същото важи и за името. Скамандър, както и Симоент ( името на другата прочута река, течаща в близост до Троя ), са сегашни действителни причастия - разпознават се по окончанието "-ант" ( "анд" ) и "-ент". Названието "Скамандър" наистина изкушава неумелия езиковед да го свърже с камък, защото в него личат съгласните "к", "м", "н" - "камен" ( като пиша "неумел", съм напълно наясно какви венценосци засягам ).
Но знаейки, че става дума за причастие, изследователят веднага ще разбере, че "н" е част от окончанието, а не от корена на думата. Следователно името на реката е Скама или Кама и трябва да се преведе чрез древен глагол, който е почти изчезнал в българския, но е постоянно употребяван в английския език - come - "ида", "вървя", "движа се". Обяснила съм това в статията си "Значение на българския слънчев символ IYI", но поводът е друг - не е свързан със Скамандър. Превод на името Скамандър като Кама, съм мяркала в блоговете на обикновени хора - явно по-досетливи и образовани от въпросния "историк", хванал се с непосилна за него задача. В крайна сметка названието на р.Скамандър ще рече - "движеща се", "идваща" - "течаща". Като Тича, Тиса и Тичино.
Симоент - Както обясних по-горе словото Симоент е причастие. Името на реката се явява и във вариант Симоис. От Симоис вече с лекота можем да изведем думата "вода", "река" - maya на арамейски. Името на Мойсей, свързано с епизода на полагането му като младенец в кошница, носеща се по река Нил, означава буквално, "вода" и оттам - "мия".
Граник - Можем веднага да преведем името на реката като "граница". То е свързано с древния славянски, руски, български и пеласгийски глагол "грянуть", означаващ "идвам" ( "грядуще" - бъдеще ). Което смислово пак стига до "движа се", "тека" - и до "граница".
Кебрен - Името на реката представлява прилагателно - като част на речта. Разчитам го чрез думата kebra, която в древна Етиопия, а следователно и в арамейския свят, и в Египет, е означавала "слава". От нея произлиза името ( или прозвището ) на египетския фараон Хефрен - "Славен". Както виждаме, названието на р.Кебрен е образувано по правилата на българската граматика - и също ще рече "славен". Словото "слава" в най-дълбоката древност е неизменно свързано със Слънцето и слънчевия култ.