Наблюдението, че редица известни двойки като Джъстин и Хейли Бийбър – често изглеждат като брат и сестра, получава научно обяснение. Ново изследване показва, че сходството във външния вид между партньорите не е случайно явление, а следва ясно разпознаваеми поведенчески и еволюционни модели.
Учени от Korea Advanced Institute of Science and Technology установяват, че жените проявяват отчетливо предпочитание към мъже, които приличат на самите тях – включително по черти, напомнящи близки роднини. Изводите са базирани на анализ на взаимодействията между 41 441 потребители на популярна южнокорейска платформа за онлайн запознанства на възраст между 18 и 47 години.
С помощта на изкуствен интелект изследователите са обработили над 506 000 дигитални взаимодействия, като са измервали сходствата между участниците както по лицеви характеристики, така и по личностни черти. Резултатите показват, че при оценката на потенциални партньори жените имат „ясно изразено предпочитание“ към мъже с външност, близка до тяхната собствена.
Авторите на изследването свързват този модел с т.нар. теория за родителските прилики. Според нея жените са по-склонни да търсят сигнали за надеждност и познатост, които да намалят рисковете при избора на партньор, като лицевото сходство може да служи като бърз ориентир за доверие. Самото изследване е публикувано в научното списание Computers in Human Behavior.
При мъжете се наблюдава противоположна тенденция. Данните показват, че те предпочитат жени с по-голямо лицево несходство спрямо самите тях. Според авторите това съответства на еволюционната логика за избягване на кръвосмешение, при която привличането към различни черти може да намали генетичните рискове и да увеличи разнообразието при потомството.
Освен външния вид, изследването разглежда и ролята на личностната близост и социално-икономическия статус. Именно социално-икономическото положение се оказва ключов фактор. Когато личностните характеристики съвпадат, жените оценяват още по-високо мъже с висок статус. При мъжете обаче се наблюдава обратен ефект – те дават по-ниски оценки на жени с висок социално-икономически статус, когато личностното сходство е силно изразено. Според учените това отразява напрежение между традиционните полови роли и възприятието за ресурси и власт в партньорството.
Идеята, че хората са склонни да избират партньори, които приличат на тях самите, не е нова. Още през 2012 г. изследване на Institut des Sciences de l’Evolution във Франция установява, че над една трета от мъжете са най-привлечени от женски образи, дигитално модифицирани така, че да наподобяват собствените им черти.
Съществува и широко разпространеното схващане, че партньорите започват да си приличат с времето. Хипотезата е подкрепена от изследване на University of Michigan от 1987 г., според което съпрузи, които първоначално не са си приличали, с годините показват нарастващо сходство, свързано с качеството на брака им.
По-скорошно проучване на Stanford University, публикувано през 2020 г. в Scientific Reports, обаче не потвърждава тази теза. Изследователите анализират снимки на над 500 двойки, заснети в първите години на брака и десетилетия по-късно, като не откриват доказателства за „сливане“ на лицевите черти с времето. Заключението е, че сходството между партньорите обикновено е налице още в началото на връзката.
Новите данни допълват натрупващите се доказателства, че привличането между хората рядко е въпрос на противоположности, а по-често се основава на сходство – както във външния вид, така и в социалните и психологическите характеристики.