Наричат я българската Уитни Хюстън. Момичето от Люлин, което покори световните музикални сцени и пя лично за принца на Монако. Емили Джонсън е родена в България в семейството на българка и нигериец. Пътят ѝ минава през танца, театъра и класа на Стефан Данаилов, преди музиката да я отведе към Ница. Днес тя пее на най-престижните сцени на Лазурния бряг.
⇒ Вдъхновението от Уитни Хюстън
Вдъхновението на Емили носи името на Уитни Хюстън. „Уитни вдъхнови целия ми живот. Господ така направи, че стигнах до нейното студио, за да записвам с нейния продуцент, който написа музиката за този албум”, споделя певицата.
Пътят дотам започва от бар в Монако и стига до Сан Франциско. Докато работи в Монако, известният китарист Джон Маклъфин я чува да пее и ѝ предлага да участва в негов концерт. Година по-късно той ѝ предлага да запише албум в Сан Франциско. „Когато влязох и видях цялата стена с Уитни Хюстън и Марая Кери, започнах да рева. Уникално е да знаеш, че тя е била в това студио, че е записвала зад същия микрофон”, разказва Емили.
История за различността и ценностите
Зад успеха на Емили стои лична история за търсенето на собствената стойност. „Израснах в България с цвят на кожата, който не беше често срещан. Когато видях Майкъл Джексън и Уитни Хюстън, това беше начин да се почувствам по-стойностна. Тогава нямах това усещане. Музиката ми даде възможност да повярвам, че мога да успея и да стигна по-далеч от това да бъда възприемана като различна с негативни цели”, казва тя.
Днес Емили Джонсън с гордост заявява произхода си пред света. „Смело казвам, че съм българка и това е шокиращо за повечето хора. Казват ми, че не са виждали такива българи. Родена съм в България и се гордея с това”, категорична е певицата, цитирана от Нова телевизия.
От Формула 1 до срещата с принца
Кариерата ѝ я отвежда до официалния концерт на Гран При на Монако във Формула 1. „Не е лесно да бъдеш на място с 2000 човека от 180 страни и да задържиш вниманието им два часа. Това е голямо предизвикателство, което успявам да правя вече 10 години”, споделя Емили. Там тя се среща и с принца на Монако, но признава, че славата никога не е била нейна цел. „Това, което го интересуваше, беше фактът, че пея. Всичко останало нямаше значение”, допълва тя.
За Емили Джонсън няма значение откъде тръгваш, а колко смело вървиш към целта си. „Една мечта е една посока. Имаме ли посока, има движение и винаги се стига там, където не очакваш. Стреляй към луната – дори да я пропуснеш, ще бъдеш сред звездите, а не на земята. Затова винаги трябва да мечтаем”, казва в заключение тя.