В мрачните улици на следвоенна Виена, сред сенки, предателства и подземни тунели, Греъм Грийн намира един от най-запомнящите се образи на XX век. Той е авторът на сценария на „Третият човек“ – филмът на Каръл Рийд от 1949 г., превърнал моралната двусмисленост и атмосферата на разрушения град в класика на киното. Но зад сценариста стои писател с още по-широк свят – свят на свещеници, шпиони, любовници, предатели и хора, които търсят изход от собствената си вина.
От училището в Беркхамстед до Оксфорд
Греъм Грийн е роден на 2 октомври 1904 г. в Беркхамстед, Хартфордшър. Баща му е директор на местното училище, а самият Грийн по-късно учи история в колежа „Бейлиъл“ на Оксфордския университет. Там среща Вивиан Дейрел-Браунинг, за която се жени през 1927 г.
Първият му роман, „Човекът вътре“, излиза през 1929 г., но истинският пробив идва с „Влакът за Истанбул“ през 1932 г. Книгата е публикувана и под заглавието „Ориент Експрес“ и поставя началото на интереса на Грийн към криминалния сюжет, международните интриги и героите, принудени да вземат решения под натиск.
Вярата не отменя съмнението
През 1926 г. Грийн приема католицизма. Религията постепенно се превръща в една от осите на творчеството му, но той не обича да бъде определян просто като „католически писател“. За него вярата не е готов отговор, а изпитание, което прави моралния избор по-труден.
Тази вътрешна борба е в центъра на „Силата и славата“ – роман за преследван свещеник в Мексико, където религията е забранена. В „Сърцето на проблема“ и „Краят на аферата“ Грийн изследва вината, любовта, саможертвата и възможността човек да бъде спасен въпреки собствените си слабости.
„Пиша за ситуации, които са общи, универсални, в които са въвлечени моите герои и от които само вярата може да ги избави“, казва Греъм Грийн в интервю за „Пари Ревю“.Писател с опит в разузнаването
Животът му има и сюжет, достоен за негов роман. По време на Втората световна война Грийн работи за британското разузнаване и прекарва около 16 месеца в Сиера Леоне. Опитът му в света на тайните служби по-късно се отразява в книгите „Нашият човек в Хавана“, „Тихият американец“ и „Човешкият фактор“.
„Тихият американец“ от 1955 г. е едно от най-проницателните му произведения за политическата намеса и последиците от идеологиите. „Нашият човек в Хавана“ пък превръща шпионския роман в сатирична история за обикновен човек, въвлечен в игра, която не разбира.
Греъм Грийн оставя 24 романа, седем пиеси, разкази, есета, пътеписи и сценарии. Умира на 3 април 1991 г. във Веве, Швейцария. Десетилетия по-късно неговите книги продължават да задават неудобния въпрос, който стои в основата на цялото му творчество: какво остава от човека, когато всички оправдания отпаднат?
Източници: Вашингтон пост, Гардиън, Пари Ревю