Виена, пролетта на 1823 г. В една стая се срещат двама музиканти, разделени от повече от 40 години – глухият вече Лудвиг ван Бетовен и 11-годишният Ференц Лист, който тепърва ще се превърне в най-прочутия пианист на XIX век. От тази среща остава история, по-здрава от много документи: Бетовен слуша момчето, качва се на сцената и го целува по челото.
Това е една от най-известните загадки около Лист. Срещата между двамата е потвърдена, но прочутата сцена с „целувката на посвещаването“ не може да бъде установена със сигурност. Така един реален разговор постепенно се превръща в мит за предаването на музикалния факел.
Срещата е истинска, сцената остава спорна
Лист пристига във Виена през 1822 г. и започва да учи при Карл Черни – пианист и композитор, който сам е бил ученик на Бетовен. Именно Черни урежда срещата между своя талантлив възпитаник и големия композитор.
В тетрадките за разговори на Бетовен има запис, свързан с посещението на младия Лист и с поканата му за концерт. Това е важна документална следа. Венското дружество „Бетовен“ обаче посочва, че Бетовен не е присъствал на концерта на Лист в Малката редутна зала на 13 април 1823 г. По-късната версия, че той е бил сред публиката и след изпълнението е целунал момчето пред всички, не се подкрепя от наличните записи.
Това не означава, че двамата не са се срещнали. Бетовен действително е приел Лист в дома си няколко дни преди концерта. Не е сигурно обаче дали е слушал изпълнението, което по-късно става център на легендата.
Разказът на самия Лист
В напреднала възраст Лист разказва пред пианистката Илка Хоровиц-Барнай, че Бетовен го е помолил да изсвири негова творба. След изпълнението, според този спомен, композиторът го прегърнал, целунал го по челото и му казал, че ще носи радост на много хора.
„Това беше най-гордият момент в живота ми – посвещаването ми като артист“,са думите, които Лист приписва на собственото си преживяване. Разказът е предаден десетилетия след събитието, когато спомените вече са били част от изградения образ на великия пианист. Затова музикалните историци го разглеждат едновременно като възможен спомен и като внимателно оформен личен мит.
Митът става част от наследството
Независимо дали целувката се е случила точно така, историята има значение за кариерата на Лист. Тя го поставя в пряка духовна линия с Бетовен – като негов музикален наследник. По-късно Лист посвещава огромни усилия на творчеството му, създава транскрипции за пиано на всичките му девет симфонии и пази пиано, на което Бетовен е свирил.
Лист не остава само виртуоз, способен да покорява публиката с почти невероятна техника. Той е композитор на симфонични поеми, педагог на поколения пианисти и един от хората, които променят самата идея за концерт. „Моето пиано е хранилище на всичко, което е вълнувало природата ми“, казва той.
Тъкмо затова загадката около Бетовеновата целувка продължава да живее. Историята не е напълно доказана, но е достатъчно силна, за да обясни как едно момче от Унгария започва да се възприема като човек, получил благословия от самия Бетовен.
Източници: classicfm.com, csmonitor.com, limelight-arts.com.au