Когато през 1879 г. княз Александър Батенберг възлага на Тодор Бурмов да състави първото българско правителство, новата държава все още изгражда своите институции почти от нулата. Бурмов не просто заема премиерския пост. Той поема и Министерството на вътрешните работи, а за кратко управлява и Министерството на народното просвещение. Така възрожденският учител и публицист се оказва сред хората, които поставят началото на държавното управление след Освобождението.
От габровското училище до Киев
Тодор Стоянов Бурмов е роден на 2 януари 1834 г. в Нова махала, Габровско. Като млад получава образование в Киевското духовно училище, Киевската духовна семинария и Киевската духовна академия. Връщайки се в българските земи, той работи като учител и се включва в усилията за обновяване на учебното дело.
В Габрово Бурмов защитава по-съвременно обучение и настоява училището да бъде организирано така, че да подготвя учениците за новия обществен живот. В собствените си спомени той оставя разказ за ранните си години и за пътя, който го отвежда от местното училище към големите политически и църковни спорове на епохата.
Публицист в борбата за църковна независимост
Преди да стане държавник, Бурмов е един от активните гласове на българското Възраждане. Той редактира изданията „Съветник“ и „Български книжици“, а през 1867 г. публикува брошурата „Братско обяснение на българин към братята му българи“. В нея защитава идеята българите да отстояват своята църковна самостоятелност и да развиват просветата.
„Българският народ трябва да стои в праотеческата си вяра.“Бурмов кореспондира и с руски вестници, като представя пред руската общественост положението на българите и необходимостта от независима българска църковна организация. Този публицистичен труд е част от по-широката борба, довела до учредяването на Българската екзархия.
Човекът, който подрежда новата държава
По време на Руско-турската война Бурмов работи в екипа на княз Владимир Черкаски. След Освобождението е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а през 1879 г. става първият губернатор на София. Натрупаният опит в управлението го подготвя за задачата да оглави първия кабинет.
След краткия си премиерски мандат той продължава да участва в обществения и политическия живот. Избран е за народен представител, член е на Висшия касационен съд и на Държавния съвет. Два пъти поема Министерството на финансите – през 1883 г. в кабинета на генерал Леонид Соболев и през 1886 г. за кратко във второто правителство на митрополит Климент.
След оттеглянето си от активната политика Бурмов се връща към книжовната работа. През 1902 г. издава „Българо-гръцката църковна разпра“ – труд, свързан с темата, около която е преминала значителна част от обществения му живот. Той е и действителен член на Българското книжовно дружество.
Тодор Бурмов умира на 25 октомври 1906 г. по стар стил, или на 7 ноември по нов стил. Погребан е в София. След него остават не само краткият мандат на първия български премиер, но и десетилетия работа за училището, църковната независимост, публицистиката и изграждането на институциите на свободна България.
Източници: archives.bnr.bg, bgnes.bg