17 септември 1422 г.: Истинският край на българската държавност

Крахът на средновековната българска държавност настъпва де юре на днешния ден през 1422 г., когато в Белград умира последният български цар Константин II Асен. Въпреки че масово в учебниците по история за крайна дата на Второто българско царство се посочва 1396 г. с падането на Видин, редица съвременни открития и исторически извори категорично опровергават този мит.

Синът на цар Иван Срацимир и царица Анна Басараб управлява оцелялото Видинско царство в продължение на четвърт век (1397–1422 г.) като законен и признат от чуждите сили „император на българите“. С неговата кончина в изгнание се слага край на средновековната ни политическа независимост.

Забравеният последен български цар

След пленяването на Иван Срацимир от султан Баязид I, неговият престолонаследник Константин II Асен не преустановява борбата. Възползвайки се от тежката криза в Османската империя след битката при Анкара, българският владетел сключва съюзи с Влашко, Унгария и Сърбия. Заедно с братовчед си Фружин (син на цар Иван Шишман), той застава начело на Първото въстание на българите срещу османската власт.

Историческите извори доказват, че Видинското царство продължава да функционира като политическа реалност под формата на васално княжество или автономна област, а около 1421–1422 г. Константин II дори сече собствени монети.

Как умира императорът на българите?

През пролетта на 1422 г. новият султан Мурад II предприема мащабно настъпление на Балканите, насочено към Влашко и Константинопол. Българската власт във Видин е окончателно ликвидирана от войските на Фируз бей, а Константин II Асен е принуден да избяга първо в Унгария, а след това в двора на сръбския деспот Стефан Лазаревич в Белград. Там, на 17 септември 1422 г., „прославеният император на българите“ издъхва, без да остави преки наследници.

Къде се крие историческата истина за 1422 г.?

Въпросът за преразглеждането на българската хронология е подробно изследван от водещи медии и исторически платформи. За доказателствата около съществуването на държавата до 1422 г. свидетелстват материали в списание „Българска история“, научните публикации на проф. Пламен Павлов в LiterNet, историческия портал Военна История. Всички средновековни „Поменици на българските царе и царици“ (Боянски, Погановски и Зографски) неизменно завършват с името на Константин Асен цар. Неговата кончина преди повече от шест века в Белград остава най-тъжната и повратна точка, затворила страницата на славното българско Средновековие.