Безплатна изработка на сайт и хостинг от хостинг компанията на fakti.bg от 2011 г.

17 септември 1422 г.: Истинският край на българската държавност

17 Септември, 2026 10:42 3 066 26

  • край-
  • българска държавност-
  • цар константин ii асен-
  • видинско царство-
  • история

В зората на робството умира последният български цар

17 септември 1422 г.: Истинският край на българската държавност - 1
Снимкa: Shutterstock

Крахът на средновековната българска държавност настъпва де юре на днешния ден през 1422 г., когато в Белград умира последният български цар Константин II Асен. Въпреки че масово в учебниците по история за крайна дата на Второто българско царство се посочва 1396 г. с падането на Видин, редица съвременни открития и исторически извори категорично опровергават този мит.

Синът на цар Иван Срацимир и царица Анна Басараб управлява оцелялото Видинско царство в продължение на четвърт век (1397–1422 г.) като законен и признат от чуждите сили „император на българите“. С неговата кончина в изгнание се слага край на средновековната ни политическа независимост.

Забравеният последен български цар

След пленяването на Иван Срацимир от султан Баязид I, неговият престолонаследник Константин II Асен не преустановява борбата. Възползвайки се от тежката криза в Османската империя след битката при Анкара, българският владетел сключва съюзи с Влашко, Унгария и Сърбия. Заедно с братовчед си Фружин (син на цар Иван Шишман), той застава начело на Първото въстание на българите срещу османската власт.

Историческите извори доказват, че Видинското царство продължава да функционира като политическа реалност под формата на васално княжество или автономна област, а около 1421–1422 г. Константин II дори сече собствени монети.

Как умира императорът на българите?

През пролетта на 1422 г. новият султан Мурад II предприема мащабно настъпление на Балканите, насочено към Влашко и Константинопол. Българската власт във Видин е окончателно ликвидирана от войските на Фируз бей, а Константин II Асен е принуден да избяга първо в Унгария, а след това в двора на сръбския деспот Стефан Лазаревич в Белград. Там, на 17 септември 1422 г., „прославеният император на българите“ издъхва, без да остави преки наследници.

Къде се крие историческата истина за 1422 г.?

Въпросът за преразглеждането на българската хронология е подробно изследван от водещи медии и исторически платформи. За доказателствата около съществуването на държавата до 1422 г. свидетелстват материали в списание „Българска история“, научните публикации на проф. Пламен Павлов в LiterNet, историческия портал Военна История. Всички средновековни „Поменици на българските царе и царици“ (Боянски, Погановски и Зографски) неизменно завършват с името на Константин Асен цар. Неговата кончина преди повече от шест века в Белград остава най-тъжната и повратна точка, затворила страницата на славното българско Средновековие.


Поставете оценка:
☆ ☆ ☆ ☆ ☆
Оценка 4.8 от 20 гласа.


Подобни новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА