Последната българска подводница "Слава" е заплашена да завърши славното си съществуване по трагичен начин. Ако не се вземат мерки, тя е обречена на гибел.
Вече 8 години откакто е свалена от въоръжение тя гние във Варна, а проектът за превръщането й в музей все още не е осъществен.
Така след четвърт век служба приключи славният път на „Слава" във Военноморските сили на България.
В момента „Слава" е тъжна гледка — закотвена на пристан, потънала в ръжда и изгнила. След "пенсионирането" й подводницата бе прехвърлена на Община Варна, за да стане музей. Идеята обаче не е реализирана.
Едно от последните предложения за спасяването на подводницата идва през 2016 г., когато се обсъжда идеята „Слава” да бъде потопена в бъдещото рибарско пристанище в квартал” Аспарухово” и да стане военноисторическа атракция. Друг вариант, който община Варна разглежда, е за разполагането й е в южната част на канала море-езеро. Преди това е предложено ценния експонат да бъде изложена на кея, в отворената за посетители зона на пристанище Варна. Там обаче нямало необходимата и достатъчна издръжливост. 76-метровата подводница не може да се побере и на мястото край Военноморския музей в града. Съюза на подводничарите в България има и друга идея - единствената ненарязана българска подводница да бъде разположена на Втора буна, от страната на Офицерския плаж. Част от подводната лодка би могла да бъде вкопана в сушата, като с времето, течението ще насипе около нея пясък и тя ще легне на дъното.
Според първоначалната оценка за изваждане на подводницата са нужни около 300 000 лв. и още минимум 2 млн. лв. за превръщането й в музей.
Ако не се намери спешно решение за запазването и реставрирането на последното оцеляло доказателство за славната ни военноморска история, то по естествен път ще се превърне в скрап.
По света има над 150 подводници, изведени на брега като музеи. На Балканския полуостров са много малко, като последно Черна гора е изложила за туристи двете си пенсионирани подводни лодки.
Тази година се навършва един век от началото на подводното плаване в България — добър повод да бъде спасена последната ни подводница.
Произведена е в Съветския съюз по проект „633“ или НАТО — клас „Ромео“ през 1959 г. Носи името „Ленински комсомол“ до 1991 г., когато е преименувана. В българските ВМС влиза на въоръжение през декември 1985 г. Първият ѝ командир под български флаг е капитан-лейтенант Дарин Матеев.
През 1989 г. „Слава“ е обявена за „подводна лодка първенец на ВМС“. През 90-те години на XX век не се използва активно, поради привършване на ресурса на батерията, която бива сменена през 1998 г. След влизането на България в НАТО подводницата участва в множество съвместни учения, като през 2007 г. участва в учение за спасяване на екипаж на аварирала подводница, завършило успешно.
Най-дългогодишният ѝ командир е кап. I ранг Камен Кукуров.
„Слава“ е дълга 76 метра, широка — 7 метра, има дълбочина на газене 6 метра. Максималната дълбочина на потапяне е 300 м. Развива максимална скорост на повърхността 15,3 възела, а под вода — 13,2 възела.
Силовата установка е от 2 дизелови и 2 електродвигателя, които задвижват 2 винта. Подводницата разполага с 6 торпедни апарата на носа и 2 на кърмата.
Общо 54 души екипаж се грижат за управлението, поддържането на системите и въоръжението.
На официална церемония през ноември 2011 г. подводницата е извадена от състава на Военноморските сили и дарена на община Варна, която обяви планове да я превърната в музей.