"Не можах да говоря. Изпаднах в безсъзнание. Не можех да отворя устата си, защото тогава усещах някаква отвратителна миризма … Чух как дъщеря ми хърка по ужасяващ начин, много необичайно ... Когато стигнах до леглото на дъщеря ми ... се сринах и паднах ... Исках да говоря, дъхът ми не можеше да излезе ... дъщеря ми вече беше мъртва."
Това са думите на Джоузеф Нкюин, който като по чудо оцелява при едно от най-странните и необясними природни бедствия в историята, случило се на 21 август 1986 г. в Камерун.
Сгушено сред пищни зелени хълмове, в периферията на вулкан в северозападния район на страната, е разположено кратерното езеро Ниос.
Това красиво езеро обаче е сред най-смъртоносните места на планетата. Преди 32 години, без каквото и да е предупреждение, този воден басейн, формирал се над джоб от магма върху вулканичен кратер, отделя стотици хиляди тона токсичен въглероден диоксид (от 300 000 до 1,6 млн.). Този смъртоносен тих облак на смъртта се разпростира из местността (в радиус от 25 км) с близо 100 км/ч и задушава 1746 души и над 3500 животни в рамките на минути.
Ефектът бил бърз и опустошителен — досущ като библейска чума. Много от жителите на селата Ча, Ниос и Субум се задушават в съня си. Някои са открити с кръв около носа и устата. Малцината, които са имали късмета да се събудят, са ужасени от смъртта, която ги заобикаля. Няма следи от насилие или разрушения, само трупове. Дори мухите са мъртви.
Местните репортери казват, че мястото изглеждало сякаш е било поразено от неутронна бомба. От 800-те души, живещи в най-близките до езерото села, едва 6-тима успяват да се спасят.
Джоузеф Никваин, който се събужда 3 часа след появата на облака, разказва за преживяванията си през Арнолд Х. Тайлър, изследовател от Университета Плимут:
„Не можех да говоря… Не можех да отворя устата си, защото усещах някаква особено неприятна миризма… Чух в далечината дъщеря ми да хърка по ужасен, нетипичен начин… Когато отидох до леглото й, се свлякох на земята… По ръцете ми имаше рани, не знаех как съм ги получил. Исках да говоря, но дъхът ми не излизаше. Дъщеря ми вече бе мъртва.“
Тези събития са едно от най-страховитите природни бедствия, регистрирани някога в човешката история. Учените и днес все още нямат обяснение какво точно го е предизвикало.
„Езерата не се надигат просто така и не убиват хиляди хора“, коментира Джордж Клинг, еколог от Мичиганския университет в интервю за вестник Guardian през 2005 г.
Какво знаем всъщност?
Още преди да се случи трагедията, езерото било известно сред хората от региона като "Лошото езеро". Една от местните легенди разказва за зъл дух, който излязъл от езерото, за да убие всички хора, дръзнали да се заселят край бреговете му. Тази история всъщност крие в себе си спомените на местните, предавани от поколения и предупреждава за съвсем реална опасност, която дебне от дълбините.
Езерото Ниос се е формирало във вулканичен кратер, създаден при изригване преди около 400 години, когато подземните води и лавата се сблъскват и тази яростна реакция, създава дупка, дълбока 270 метра.
Кратерните езера обикновено са с високо съдържание на CO2, тъй като се формират от вулканичната дейност, която се случва под тях. При нормални обстоятелства този газ се отделя с течение на времето, докато водата на езерото се върти.
Но при Ниос този процес е различен. Необичайно тихото езеро не отделя газ. Вместо това то действа като капак на тенджера под високо налягане. С течение на времето неговите дълбоки води се насищат все повече и повече с газ. Натискът, упражнен от законите на физиката върху наситените с въглероден диоксид води превръщат езерото Ниос в бомба със закъснител.
И тя избухва на 21 август 1986 г.
След инцидента учените достигат до заключението, че езерото Ниос е отделило огромно количество CO2 около 21.00 часа. Тъй като въглеродният двуокис е по-тежък от въздуха, той бързо потъва в долините под него. На практика покрива всичко като одеяло, състоящо се от 50-метров гъст токсичен газ.
Обикновено стотиците хиляди тона CO2 стоят в рамките на езерото. Но този път нещо е довело до тяхното изхвърляне.
Вулканичните газове, излъчвани от земята под езерото, се разтварят и се концентрират в най-дълбоките води, коментира Дейвид Бресан пред Scientific American. Тропическите температури пък образуват своеобразен похлупак от топла вода над студената.
Не е ясно какво е „счупило“ този похлупак и е позволило на дълбоката и замърсена вода да се издигне. Възможно е да е било земетресение, свлачище или вулканично изригване. „Спусъкът“ е бил безшумен, но ефектът — катастрофален.
„Езерото буквално изригва и изхвърля фонтан от вода на височина 91 метра. Създава малко цунами“, пише Atlas Obscura.
Естествено, теориите на конспирацията не закъсняват. Някои от местните например са убедени, че изригването е било задействано от тайни тестове на бомби, проведени от правителствата на Израел и Камерун.
Колкото и да е странно, подобно събитие се случва и при езерото Монун, където изригване на CO2 убива 37 души. И тук учените нямат представа какво точно го е предизвикало.
За да предотвратят бъдещи подобни експлозии, през 2001 г. инженери инсталират тръби и в двете езера, които засмукват въглеродния диоксид от дъното и го отделят поетапно във въздуха.
Междувременно обаче възниква друг проблем — естествени стени, обкръжаващи езерото Ниос, започват да отслабват. Сега учените се притесняват, че ако нещо доведе до разместване на земята наоколо, никой не може да каже какво точно ще се случи, ако съдържанието на Ниос се разлее в района.
Построена е язовирна стена, за да защитава местните хора. Създателите й са убедени, че тя ще издържи в близкото бъдеще. Процеси като ерозия или преливане обаче ще доведат до неминуеми проблеми.
Можем само да се надяваме, че събитията отпреди 30 години няма да се повторят.