Инсинуациите са навсякъде в интернет. Имат за цел да ни накарат да повярваме, че случайни събития всъщност съвсем не са случайни, а свързани посредством силна причинно-следствена логика.
В анкета, проведена през 2013 г. всеки втори запитан американец казва, че в убийството на президента Джон Ф. Кенеди през 1963 г. има конспирация. В същото време 4% смятат, че рептили, приели човешки образ контролират света, пише BigThink.
Голяма част от любителите на конспирациите ги обвиняват заради чувството на липса на контрол над живота си. Респондентите в изследването, които работят в условия на труд с ниски нива на контрол (и най-вече безработните от дълго време, наетите временно) демонстрират по-висок конспиративен манталитет. Така се появява компесаторната илюзия на контрола. Чрез нейните модели отговорността за бедствията се приписва на друг.
Теоретиците на конспирацията се представят като бедни жертви на контролирано лишаване, придържайки се към конспирацията като последна защита срещу хаотичен свят. Този почти стереотипен образ обаче се противопоставя на почти евангелизиращото поведение на истинските теоретици на конспирацията, на техните претенции за по-добро прозрение и на стремежа им към унищожаване на невярващите.
Оказва се, че вярата в конспирациите може да бъде инструмент по свой начин. Тя може да послужи на човек да се отдели от невежите маси и да постигне самообслужваща се хвалба към изключителното познание. Придържането към теорията на конспирацията може не винаги да е резултат от някаква възприемана липса на контрол, а по-скоро от дълбока нужда от уникалност.
От първото изследване на Роланд Имхоф става ясно, че степента, в която хората имат нужда да се почувстват уникални, съответства на одобряването на конкретни теории за конспирация. Нещо повече, хората с конспиративен манталитет са по-склонни да вярват на по-малко популярните теории, може би подсказвайки, че "изключителността" на вярата е самата стока, която търсят.
Фактът, че хората с голяма нужда от уникалност имат склонност да подкрепят конспиративни теории, може да означава, че тяхната нужда ги кара да приемат такива теории, за да се отделят от "наивните" маси. Може да означава и, че вярата в теориите за конспирация увеличава нуждата да се чувстваш специален и различен, като начин да се дистанцираш.
Имхоф прави следния експеримент: създава изначална теория на конспирацията. Участниците са помолени да прочетат един напълно фиктивен дебат, разгръщащ се в Германия. Става дума за инсталирането на детектори за дим, което е задължително, съгласно германския закон за жилищното настаняване (това е истина).
Ето я и фикцията: предполага се, че пенсиониран инженер открил доказателства, че тези детектори за дим имат сериозни странични ефекти, излъчващи "хиперсент", който причинява гадене, гастрит и депресия. Това е отхвърлено от VdS Schadenverhütung GmbH, най-големият (измислен) производител на димни детектори. Конспирацията: VdS заедно с правителството знае за опасните детектори за дим, но не прави нищо. Имхоф въвежда конспирацията като вярваща или от мнозинство (81%), или от малцинство (19%) от германската общественост.
Хипотезата е, че хората с по-висок манталитет на конспирацията са по-склонни да подкрепят конспирацията, когато установят, че по-малко хора вярват в нея, отколкото когато разберат, че много хора вярват в нея. Новата конспирация изглежда по-привлекателна, ако е мнение на малцинството. Тя ги отделя от масите.
Виждането на организираното зло, което се крие зад почти всяко световно събитие, не е просто усилие да се разбере светът. То също може да бъде удовлетворяващо само по себе си като придава една примамливост на изключителните знания, които отделят индивида от спящите овце.