На 18 август Православната църква чества Успение на св. Йоан Рилски Чудотворец – небесен покровител на българския народ. Днес се счита и за професионален празник на миньорите.
Най-известният светец на българите бил роден около 876 г. в с. Скрино, Кюстендилско, в подножието на Осоговската планина. Произлизал от скромно семейство, като отрано имал склонност към монашеския живот. Още тогава той придобил известно образование, като се запознал със светите книги, в които търсел мъдрост и спасение.
На 25-годишна възраст, като раздал оставеното от родителите му наследство на бедните, Иван се оттеглил от света. Отначало се подстригал за монах в една близка обител (вероятно в манастира „Св. Димитър“ под връх Руен). Търсейки подходяща среда за уединение, той пребивавал на различни места (край Земен, на южния склон на Витоша и т.н.), докато най-накрая се установил във „вeликата Pилска пустиня”, където по-късно създал знаменития Рилски манастир, посветен на св. Богородица.
С течение на времето рилският отшелник придобил заслужен авторитет. Вестите за неговата нравствена извисеност, доброта, мъдрост, способности на лечител и чудотворец се разнесли из цяла България. Среща с Иван Рилски потърсил и самият цар Петър (927-969) и макар тя според житията на светеца да не била лице в лице, а чрез размяна на послания, владетелят бил благодарен за получените съвети.
Рилското монашеско братство възникнало към 30-те години на X в., като се състояло от последователи на св. Иван. През 941 г., като посял добре (…), извършил големи и преславни чудеса, и като достигнал до дълбока старост” игуменът поискал да се оттегли в пълно уединение. Той оставил за приемник ученика си Григорий и написал своя прочут „Завет”. В това „грубо и неуко завещание”, както се изразява светецът, той наставлявал монасите да се отдадат на съвършена бедност и възвишено смирение“ в името на Христовата вяра по българските земи. Като прекарал пет години в уединение в близката пещера, на 18 август 946 г. тихо угаснал за греховния земен свят.
Иван Рилски бил канонизиран от българската църква скоро след смъртта си, а мощите му били пренесени в Средец (София) по поръка на цар Петър. Тогавашните българи били благодарни на Бога, че такова „всесвето светило на света” е просияло именно в българската земя. Той бил славен редом със св.св. Кирил и Методий.
Светите мощи били положени отначало в църквата „Св. Георги“, после в дървения храм „Св. Лука“, а към средата на XII в. – в новоизградена църква на името на светеца. В Средец мощите на св. Иван Рилски останали до 1183 г., когато нахлулите в пределите на Византия унгарци ги отнесли в своята столица Естергом (Гран). По силата на мирния договор с империята те ги върнали през 1186 г. През 1194/1195 г., когато Средец бил освободен от войските на цар Асен I (1186 – 1196), светите мощи на рилския чудотворец били тържествено пренесени в столицата Търново.
Шествието с нетленното тяло на българския отец било ярка демонстрация на възобновената българска държавност. Светата ракла била придружавана от елитен военен отряд, след което била положена в новоизградената църква „Св. Иван Рилски“ на хълма Трапезица. В Търново мощите на св. Иван били почти три столетия. Именно от столицата на Асеневци култът към българския национален светец надхвърлил пределите на царството, за да добие общоправославни измерения.
През 1469 г. рилските монаси получили разрешение от султана да върнат мощите на своя патрон обратно в Рилския манастир, където се намират и днес. На св. Иван Рилски са посветени много и разнообразни творби, сред които се открояват т.нар. Народно житие, житията, написани от Георги Скилица (на гръцки език, XII в.), от Патриарх Евтимий Търновски, „Рилската повест“ от Владислав Граматик, житието с похвала от Димитър Кантакузин (XV в.). Образът му навлязъл рано в българската иконопис, като най-старите запазени образци са от XIV в.