Психолог обясни защо се доверяваме на предатели

Психолози от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Държавния университет на Оклахома проведоха изследване, което разкрива интересна динамика в човешкото възприятие на доверието. Според тях предателството, което носи полза, не винаги подкопава доверието. Въпреки че хората с репутация на предатели обикновено се смятат за ненадеждни, действията им могат да бъдат възприети като достойни за доверие, ако носят ползи на наблюдателя. Проучването е публикувано в престижното списание Evolution and Human Behavior (EHB).

Как оценяваме доверието?

Изследователите са се опитали да разберат как хората оценяват доверието към другите въз основа на техните действия. Те установили, че възприятието за доверие не зависи само от репутацията на даден човек, но и от личните ползи, които неговите действия носят. Например, приятел, който споделя чужди тайни, може да бъде възприет като ненадежден от трети лица, но за вас той може да се окаже ценен източник на информация.

За да проверят хипотезата си, учените провели серия от експерименти. Участниците прочитали сценарии, описващи ситуации в различни видове взаимоотношения – приятелски, романтични и професионални. В тези сценарии героите или изпълнявали своите ангажименти, или предавали други хора в полза на участника, или директно предавали самия участник. След това участниците оценявали доверието си към съответните герои.

Резултатите показали, че хората най-много се доверяват на онези, които не са предавали никого, и най-малко – на тези, които са ги предавали лично. Интересното обаче е, че предателството, което носи полза за участника, значително по-слабо намалява нивото на доверие. Този ефект се наблюдава в различни контексти – от приятелски отношения до професионални среди.

Гъвкавостта на доверието

Според учените резултатите показват, че доверието не се ръководи единствено от морални принципи, а е подчинено и на прагматични мотиви. Хората често се водят от личната изгода, дори когато това противоречи на техните морални идеали. В този контекст доверието може да се разглежда като гъвкав инструмент, който се адаптира към различните обстоятелства.

Проучването хвърля светлина върху сложността на човешките взаимоотношения и начина, по който се изгражда и разрушава доверието. Докато моралните норми остават важен фактор, личната изгода често може да преобърне баланса. Това откритие може да бъде особено полезно в разбирането на професионалните и социалните взаимодействия, където балансът между етика и прагматизъм често е ключов.

Предателството, както се оказва, не винаги е край на доверието – понякога то е просто ново начало, водено от личния интерес.