Ако не "огледало на човешката душа", то очите несъмнено са прозорец на ума. Това потвърждават резултатите от ново изследване, описани подробно в статия, публикувана в научното списание PNAS (Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America), което се издава от Американската Академия на науките.
Оказва се, че само мисълта за ярка светлина е напълно достатъчна, за да накара зениците ни да променят размера си, дори когато очите не виждат нищо, на което да реагират.
Нашите зеници стават по-големи, т.е. се разширяват когато наоколо е тъмно, за да пропуснат повече светлина.Обратното се случва когато средата, в която се намираме е светла - това кара зениците ни да се свиват.
Ширината на зениците ни се контролира от малък кръгъл мускул - при ярка светлина той се свива, намалявайки количеството светлина, постъпваща в ретината. Друг мускул, дилататорът, е отговорен за разширяването на зеницата при слаба светлина. Промяната в диаметъра на зеницата е неволна реакция, но тя може да бъде предизвикана не само от реални промени в яркостта, но и само от мисълта за тях, пише изданието Newscientist, позовавайки се на резултатите от изследването.
В продължение на две секунди им се показват ярки или тъмни фигури, като едновременно се пуска определен звук. После звукът се повтаря като и на участниците им е предложено да си представят фигурата само мислено. Изненадващо зениците на участниците в експеримента се стесняват или разширяват в зависимост от звука, който чуват, и фигурата, с която е свързан.
Подобно проучване е извършено от холандски психолози, водени от Себастиян Матьот.
В статия, представена в библиотеката за препринти bioRxiv, те свързват тази реакция с краткосрочната памет. Учените смятат тази способност за една от многото малки полезни адаптации на окото. Това ни позволява да подготвим своето зрение за промяната в осветлението, преди да се случи, и да намалим продължителността на временната „слепота“, когато излизаме от тъмнина на ярка светлина - или обратното.