На каква възраст се чувстваме най-самотни?

Ново проучване показва, че хората са по-самотни в млада възраст, намаляват самотата си с наближаването на средната възраст и отново изпадат в самота в напреднала възраст. Резултатите от изследването са публикувани този вторник в списание Psychological Science, пише БТА.

“Поразително е колко последователно е нарастването на самотата в по-зряла възраст”, казва изследователката Айлин Греъм, доцент по медицински социални науки в Медицинското училище „Файнберг“ към Северозападния университет в Чикаго.

„Има много доказателства, че самотата води до по-лошо здраве, така че искахме да разберем по-добре кой е самотен и защо хората стават все по-самотни с напредването на средната възраст, за да можем да се надяваме, че ще започнем да намираме начини за смекчаване на последиците“, каза Греъм.

Според Министерството на здравеопазването на САЩ социалната изолация може да увеличи риска от преждевременна смърт до нива, сравними с ежедневното пушене. За целите на проучването учените оценили данните от девет дългосрочни изследвания, проведени в цял свят.

Всички проучвания показали U-образна крива на самотата, въпреки че са тествани различни групи хора от САЩ, Великобритания, Германия, Швеция, Нидерландия, Австралия и Израел.

„Нашето проучване е уникално, защото използва възможностите на всички тези набори от данни, за да отговори на един и същ въпрос: „Как се променя самотата през целия живот и кои фактори допринасят за това да се чувстваме повече или по-малко самотни с течение на времето?“, пояснява Греъм.

Всички проучвания са проведени преди пандемията, която е направила самотата още по-силно изразена, казват изследователите.

Греъм каза, че намаляването на самотата на средна възраст може да се дължи на това, че през този период от живота хората имат повече социални контакти - като например да се оженят, да имат деца и да ходят на работа. Въпреки това социалното взаимодействие само по себе си не е показател за намаляване на самотата, отбелязва Греъм.

„Може да имате много социални контакти и въпреки това да сте самотни или пък да сте относително изолирани и да не се чувствате самотни“, казва Греъм в прессъобщение на Северозападния университет.

Данните от проучванията започват точно в края на юношеството, когато младите хора преминават през редица важни житейски промени, казва изследователят Томико Йонеда, доцент по психология в Калифорнийския университет в Дейвис. Те включват завършване на образованието, започване на кариера и постоянни промени в отношенията им със семейството, приятелите и романтичните партньори.

„С напредването на възрастта и развитието през младата възраст до средата на живота си хората започват да пускат корени и да се установяват, затвърждавайки групи от приятели, социални мрежи и партньори в живота“, казва Йонеда. „Имаме доказателства, че женените хора са по-малко самотни, така че за възрастните, които не са женени, намирането на постоянни точки на значими социални контакти вероятно ще помогне за намаляване на риска от постоянна самота.“