Мароко беше място, на което бях хвърлила око от известно време, но, колкото и да не исках да си го призная, не беше място, на което исках да отида сама. Подобно на няколко други държави по света, Мароко си има репутация, особено по отношение на жените пътешественички. От сексуални нападения до нежелан физически контакт и насилие – мисля, че всички сме чували за такива неща.
Така започва разказа в блога си пътешественичката Хана от Канада, която все пак се престрашава да замине до северноафриканската страна заедно с приятелката си Тейлър, пише pochivka.blitz.bg.
Ето какво още споделя тя за пътуването си:
Имах смесени чувства за пътуването. Твърде многото възможности ме караха да не знам какво да очаквам, но искрено вярвах, че след като вече съм била в Египет, Йордания и дори Палестина, знам какво да очаквам. И до известна степен беше така. Но подцених сериозността на нещата.
Толкова много исках да обикна Мароко, наистина исках. Но накрая това не се случи и след две седмици и половина пътувания из Казабланка, Фес, Шефшауен, Сахара, Маракеш и Есаоуира бях повече от готова да си тръгна.
Какво се случи? Какви бяха моите преживявания и какво мисля за Мароко от гледната точка на жените пътешественички?
Подвиквания и сексуални нападки
Подвикванията и сексуалните намеци бяха нещото, за което се притеснявах най-много в Мароко. Подобно на повечето жени, и на мен не ми е непознато такова поведение.
Досега най-лошото място, на която ми бяха подвиквали, беше Италия. Имаше малко и в Централна и Южна Америка на круиз по Панамския канал, но колкото и да беше дразнещо, бях станала много добра в игнорирането.
В Мароко, обаче, имах съвсем различно преживяване. Имах чувството, че намерението зад това беше различно, в зависимост къде се намирах. Във Фес бях сигурна, че го правеха за сплашване. Мъжете се хилеха и питаха дали не търсим тях и се смееха докато ни наричаха „красиви“ по начин, който беше много далеч от невинен.
В Маракеш усетих, че е по-„закачливо“. Не че така беше по-добре, но беше по-скоро като част от играта. Мъжете, работещи в ресторанти и магазини, ни наричаха с имена като „Шакира“ в опит да привлекат вниманието ни – и парите ни.
Една от фразите, които чувахме най-често, беше „О, Боже мой“. Всички го казваха с една и съща интонация.
Споделях преживяванията си всеки ден в Инстаграм и няколко души коментираха, че съм имала по-лоши ситуации от тях. Нямам идея защо. Очевидно, аз съм бяла жена със светла коса и сини очи, макар че се опитвах да си крия очите зад слънчеви очила през повечето време.
Чух от няколко души, че мароканците обичали жени с извивки и това определено е било фактор. Даже седмица след като си тръгнах продължавах да получавам коментари със сексуални намеци в социалните мрежи.
Агресия и посегателства
Очаквах подвикванията да са най-лошото нещо в Мароко, но всъщност уличните нападки и агресивността, които усетихме, ме засегнаха най-много. Изглеждаше, че просто не мога да ги избегна, а хората сякаш не приемаха „не“ за отговор. До такава степен, че избухнах и се развиках на няколко души, което е много нетипично за мен.
Първият път беше в Шефшауен, където един мъж не спираше да ни кара да го последваме до хотела си. Разбира се, той искаше пари. Казах му поне дузина пъти. Накрая го погледнах право в очите и директно изкрещях „Казах не, благодаря!“. Най-накрая той схвана.
Вторият път беше във Фес. Едно такси ни остави при различен вход и един млад мъж не спираше да иска да ни води. Отново помислих, че иска пари, и отказах, дърпайки картата си. В Медина, обаче, онлайн картите не работят и ние бързо разбрахме, че той ни е следил, когато дойде зад нас и ни каза, че вървим в грешна посока.
Отново казах не, няма да плащаме. Той каза, че няма да иска пари, но разбира се, когато стигнахме, той започна да се пазари за пари. Аз му отказах и той ме нарче безсърдечна. Остави ни чак когато собственикът на хостела ни отвори вратата.
Това са само два инцидента, такива неща ни се случваха постоянно. Хора, които искат да ни водят, които искат да влезем в магазините им, шофьори на таксита – нон-стоп. За известно време се справях. Напомняше ми на Кайро. Но не не беше.
За мен лично това беше най-трудното време. Най-вече, защото стигнах до момента, в който бях видяла достатъчно и чувствах, че трябва да се превърна в друг човек, за да мога да вървя по улиците. Но в Мароко не можах. Все поглед, всеки коментар беше покана, която завършваше с това да съм в капан и някой да иска да се възползва от мен.
Всеки път, когато спирах да погледна нещо в магазин, да си погледна картата или просто да се огледам, някой ми изскачаше. Трябваше да знам, или поне да изглежда, че знам, накъде вървя, което изискваше много планиране, а това, честно казано, не е моето нещо.
Други фактори
В крайна сметка постоянните нападки и агресията, които усетих от мнозинството от мароканските мъже, ми попречиха да заобичам страната. Случиха и се и няколко други неща, които усложниха ситуацията и за тях не мога да виня държавата.
Препоръки към жените
Преди и по време на пътуването ми в Мароко имаше жени, които ми разказваха техните преживявания там. Някои бяха влюбени в страната и не са имали никакви проблеми докато други са имали дори по-лоши случки от моите.
Защо опитът на всички е толкова различен? Имам няколко идеи:
- някои жени са били само в Маракеш – той е силно ориентиран към туристите и за мен и Тейлър беше като съвсем различен свят. Той е много по-модерен, достъпен и насочен към туристите от, да кажем, Фес.
- пътували са с мъж или местен приятел, който познава региона – пътуването с мъж е съвсем различно нещо. Дори и аз го забелязах в Египет. Много различно е и когато пътуваш с местен.
- не са се отдалечавали от крайбрежието – крайбрежните градове на Мароко са известни със своето забавено темпо и релаксирана атмосфера. В Есаоуира успяхме да се отпуснем много повече, отколкото в Маракеш.
- посещавали са берберски градове вместо арабски – това го разбрах от жена, която срещнахме и която живее в Мароко. Те се беше установила в берберски град близо до Сахара и каза, че не е имала проблеми, отдавайки това на факта, че местните бербери като цяло имат повече уважение към жените от арабите. Това може да е голямо обобщаване, но си струва да спомена, че Тейлър и аз намерихме берберските мъже, които срещнахме в Сахара, за изключително мили и незаплашителни.
- участвали са в обиколка или са отседнали в един град с ежедневни екскурзии с водач – водачите правят всичко много по-различно. Когато бяхме с гид, към нас се отнасяха с уважение от околните заведения и не сме имали случаи на посегателства или подвиквания на улицата. Разликата между това да имаш водач и да нямаш е като деня и нощта.
- пътуването им в Мароко е било луксозно – начинът, по който пътуваш, играе огромна роля. Тейлър и аз пътувахме с раница на гърба, което означава, че избирахме хостели и евтини хотели. Но в Мароко има много лускозни хотели и имоти.
Имайте предвид, че всеки има различно преживяване. Имам приятели, които не са били обект на никакви посегателства в Есаоуира, докато ние имахме. Знам и за жени, които са преживявали най-лошите си неща в Маракеш, който аз намирам за едно от по-добрите места. Всичко това са само общи прилики, които съм забелязала докато съм разговаряла с други жени за техните положителни изживявания в Мароко.
Няколко жени ме питаха какво мисля за самостоятелното пътуване в Мароко. Можете ли да го направите? Истинският въпрос е: наистина ли искате да го направите сами.
Честно казано, не мисля, че това, че пътувахме две жени, правеше голяма разлика по отношение на нападките, на които бяхме подложени. Даже в Маракеш срещнахме две американски момичета и четирите ходехме заедно и това сякаш нямаше значение.
Искате ли да докажете на себе си, че можете да пътувате сами? Давайте, няма да ви спра. Но ако искате наистина да се насладите на Мароко, бих ви посъветвала обратното.