Нона Йотова беше един от зрителите, имали удоволствието да гледат световната звезда Джон Малкович на родна сцена в постановката "В самотата на памуковите полета" заедно с литовската си колежка Ингеборга Дапкунайте.
Актрисата не чака дълго след представлението, за да сподели впечатленията си от него в социалните мрежи, като по нейните думи играта е била зашеметяваща и "пир за сетивата".
Ето какво написа Йотова преди ден в последната вечер, в която спектакълът се игра на сцената на Народния театър:
"Самата аз имам “трудно” представление тази вечер, но се чувствам длъжна да споделя няколко думи.
Снощи бях на второто представление на "В САМОТАТА НА ПАМУКОВИТЕ ПОЛЕТА" в НАРОДЕН ТЕАТЪР "ИВАН ВАЗОВ".
Безкрайно съм щастлива, че имах възможност да го гледам.
Салонът беше абсолютно пълен. Публиката - доста разнообразна. Много колеги артисти, редова театрална публика, еснафи, няколко кифли и около трима клакьори на умнокрасивитета. Хубавото беше, че всички бяха респектирани и пазеха тишина. Пред мен две кифли до последния възможен момент, преди да започне спектакъла, си шепнеха. После едната незаконно снимаше десетина минути, но спря и стоически повече не мръдна.
Спектакълът е зашеметяващ.
Сценографията съчетава минимализъм и мащаб, чрез изчистен декор и едър план на артистите, снимани от камери и излъчвани директно на голям екран. Игра за пред камера, която улавя и най-малкия детайл като червило или бръснач.
Музиката и картината на екрана в кратките интермедии веднага ме запратиха в ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ на Тарковски. Като цяло за мен общото усещане беше в тази стилистика.
Разтърсваща актьорска игра. И двамата - изключителни артисти играят на 200%.
Режисурата е много експресивна, емоционална, изискваща това раздаване на артиста.
Виждаш световноизвестния Малкович да скача, плаче, да се търкаля по сцената, да се прави на маймуна, ядейки бонбон в едър план на екрана. Абсолютен пир за сетивата ми на актриса, влюбена в професията си. Дапкунайте е прелестна, крехка и силна, изключително талантлива, иронична, пластична и завладяваща.
Текстът е нещо отделно - той стои на дистанция, стои непокътнат в своята сложност. На моменти ролите са размиват, виждаш как клиентът става дилър, дилърът - клиент. Репликите се допълват. Единият започва, другият довършва. Актьорите постоянно се манипулират един друг на сцената, а окото на камерата улавя всеки детайл, всяко мигване.
Изключителна постановка - като едно завършено цяло. Разбира се, трябва да си театрал, да имаш култура и да си подготвен за това, на което отиваш. Радвам се, че и кифлите, и тези, които бяха там от суета, бяха достатъчно респектирани и въвлечени в това, което се случваше на сцената.
Много е ясен финалът и когато той дойде, цялата публика избухна в аплодисменти. Няколко пъти артистите се покланяха, когато се изнесе една кошница на сцената и се каза, че това са цветя от директора на театъра.
И онези, тримата умно красиви, свирнаха. Артистите с нищо не показаха, че са ги забелязали.
Аз изпитах онова, което изпитвам, като видя хлебарка. Плюс човешки срам.
Поздравления за Васил Василев, който извършва вид просветителска дейност да кани такива личности, като целият екип, сътворил този спектакъл. Като кани режисьори на световно ниво да работят с талантливите ни артисти. Стойностните неща не са евтини, те се постигат трудно и задачата на изкуството е да облагородява и образова. Стига да имаш сетива. Но и целта на работещите в светлината е да пробудят тези сетива."