Всички знаем, че дори и в горещите нощи одеялото трябва да е върху нас, за да може да заспим спокойно. Чудите ли се защо обаче не може да потънем в страната на сънищата, ако поне малка част от тялото ни не е завита?
Научни изследвания дадоха много конкретни отговори на този въпрос. Оказа се, че завивката и възглавницата имат голямо значение, или по-правилно много по-голямо значение от това, което сме им придавали първоначално.
Одеялото регулира температурата на нашето тяло
Ние сме топлокръвни същества, което означава, че тялото ни регулира вътрешната си температура и това ни помага да останем топли. Въпреки това, когато сме в дълбок сън, целият ни контрол избледнява – и точно тогава заобикалящата ни среда има най-голямо значение. А одеялата помагат на тялото ни да се приспособи и поддържа температурата, от която се нуждаем.
Одеялата са съществена част от рутинните ни навици преди лягане
Ние също така сме създания, които се придържат към навиците си и това оказва огромно влияние върху това защо се нуждаем от одеялата си. Дори да не става въпрос за това да се чувстваме в безопасност, ние използваме одеалцето през целия си живот и оттогава то е неизменна част от ежедневието ни. И така когато лягаме и се покриваме с одеяло тялото ни получава сигнал, че всичко е наред и е време да спим.
Одеялата намаляват стреса и безпокойството
Серотонинът е химикал, който индикира, че „се чувстваме добре“ и който играе важна роля за това да се чувстваме щастливи и спокойни. Когато сме стресирани и тревожни, е трудно да заспим. Въпреки това, след като се покрием с одеяло, то количеството на този химикал се увеличава и тревожните чувства започват да отминават.
Одеялата ни помагат да заспим
Одеялата създават микроклимат: бариера, при която температурата не се променя много. Това загрява кожата ни и околните фактори, които охлаждат тялото ни, но не ни влияят толкова много. И така заспиваме по-бързо и имаме по-добър и по-малко нарушен сън.
Чувстваме се защитени и сигурни
Одеялата предизвикват нашето чувство за безопасност, защото най-често срещаният страх, който изпитвахме, когато бяхме деца, беше страхът от тъмнината. Така че, когато това чувство започваше да се поражда ние инстинктивно се криехме под завивките. Това беше нашето вълшебно бягство, което страхът изчезваше и се чувствахме защитени (от всякакви чудовища). Това усещане за безопасност и до днес остава с нас, когато сме под одеялата си. Да не говорим, че когато сме разстроени пак се шмугваме под завивките, за да поплачем насаме или да се крием от чудовищата, с които се сблъскваме като възрастни, пише jenata.blitz.bg.