Слънчевото затъмнение на 8 април бе зрелищно явление, наблюдавано от десетки милиони хора на живо и поне още толкова - онлайн. То обаче предостави възможност на учените да проведат някои доста важни изследвания.
Мисията на НАСА за атмосферни смущения около пътеката на затъмнението (APEP), кръстена на египетския бог на мрака Апофис, изстреля три възвръщаеми ракети на 322 километра в йоносферата. Целта на това бе да се изследват потенциални смущения в йоносферата по време на слънчево затъмнение.
"Това е електрифициран регион, който отразява и пречупва радиосигналите и също така влияе на сателитните комуникации, докато сигналите преминават през него", каза ръководителят на екипа Aroh Barjatya от Embry-Riddle Aeronautical University във Флорида в изявление.
"Разбирането на йоносферата и разработването на модели, които да помогнат ние предвиждаме смущения е от решаващо значение, за да гарантираме, че нашият свят, който все повече зависи от комуникацията, работи гладко."
Четири вторични инструмента са събрали информация за плътността на заредените и неутралните частици преди, по време и след затъмнението. За анализа на събраните данни е необходимо време. Учените обаче очакват да открият потенциал за смущения. Това е така, защото подобен опит по време на частично слънчево затъмнение от 2023 година показал наличие на слаби аномалии.
Съвпадането на пика на слънчевата активност със затъмнението позволи наблюдението на изригванията на нашата звезда. Описвайки слънчевите изригвания като колосални изпускания на енергия, Европейската космическа агенция подчертава тяхното възникване, когато енергията, съхранявана в усукани магнитни полета, внезапно се отприщи. Тези експлозии могат да нагреят материали до милиони градуси за минути, излъчвайки спектър от радиация, включително радиовълни, рентгенови лъчи и гама лъчи. Наблюдаваните изригвания са с размер многократно по-голям от планетата ни.
Екип от Института по астрономия при БАН също се включи в наблюденията на явлението. Пълните слънчеви затъмнения предлагат единствената възможност за изследване на слънчевата корона чрез фотографски наблюдения от Земята, каза за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия при БАН и катедра "Астрономия" при СУ "Св. Климент Охридски".
Затова е обичайно екипи от цял свят да се стичат към местата, откъдето ще премине сянката на Луната, т.е. откъдето ще се наблюдава пълна фаза, и то с максимална продължителност, поясни той.