Двойни агенти, тройни игри в РСМ – докога България ще финансира чуждите структури? Димче Ямандиев пред ФАКТИ

В общественото пространство на Република Северна Македония (РСМ) отново се появиха определени лица, сред които Ване Цветанов (докато е студент), които разказват как в края на 90-те години са действали като „двоен агент“ – уж с българско самосъзнание, а всъщност част от схеми на македонската Агенция за разузнаване, за която се твърди, че има „твърди“ връзки с военното разузнаване на България. Пред ФАКТИ по темата говори Димче Ямандиев, председател на Сдружение „Илиндень“.

- Г-н Ямандиев, двойни агенти, тройни игри в РСМ. Много коментари предизвикаха изказванията на Ване Цветанов, че между 1997–2001 г. е действал като двоен агент, симулирал българско самосъзнание и предоставял контролирана информация към българските служби? Вие как гледате на това?
- Нека бъдем точни. Нещата ги чуваме в негово интервю, но дали са така!? Ако това е вярно – значи държавата е работила с двоен играч. Ако не е вярно – значи държавата не контролира митовете за собствените си инструменти.

И в двата случая изводът е тревожен.

Проблемът не е самият Цветанов. Проблемът е моделът, при който години наред се насърчава схема „уж наш, ама всъщност служи на няколко страни“. Това не е политика на национален интерес – това е политика на компромис и зависимости.

- Но какво означава това за България днес?
- Означава, че вместо да изграждаме ясни и почтени партньорства с хората, които наистина са се борили за България – ние сме инвестирали в такива, които са работили по сценарии на други държави. Един „двоен агент“, друг „троен“, трети „променил се“. Всички, в крайна сметка, са с достъп до ресурс и влияние.
Докато истинските българи в Македония – тези, които никога не са се престрували – бяха преследвани, дискриминирани, уволнявани, съдени или изолирани.

- Вие вярвате ли в теориите за „двойни агенти“ и „контролирани операции“?
- Вярвам на един принцип – който играе на два фронта, накрая предава и двата. Точка. Нека службите кажат дали днес работят по този начин. Ако „да“ – какво е постигнато? И ако „не“ – защо 20 години се използваше този модел?

- Какво искате, какво може да направи българската държава?
- Искаме три неща – ясно, без заобикалки:
-- държавата да заяви публично работи ли днес с такива „активи“ по македонска линия
-- да направи пълен финансов и политически одит на всички структури, финансирани през годините
-- да спре всякакво подпомагане на лица и организации, които обслужват чужди интереси под българско прикритие

- Кой плаща цената на тези игри?
- Българската кауза. Българските данъкоплатци. И най-вече – българите в Македония. Докато държавата си „играе на агенти“, хората там плащат с живота си, с работата си, с достойнството си.

- Има ли шанс ситуацията да се промени и как?
- Да, има шанс за промяна. Ще се промени, когато държавата работи не с „инструменти“, а с личности. Не с „агенти“, а с хора, които имат име, род, памет и характер. Илинденските дейци не са били двойни агенти. Те са били ясни – или за България, или против нея. Средно положение няма.

- Какво следва, какво да очакваме, според вас?
- Следва България да започне да действа като държава. Да припознае истинските си съмишленици. И да заяви ясно — който играе срещу България, няма да получава нито средства, нито влияние. Политиката на снишаване и задкулисие свърши. Време е за политика на откритост и достойнство. Когато историята се пише от двойни агенти, няма как да се чете от българи. И когато истината се премълчава, врагът говори вместо нас. Ние няма да мълчим. Няма да приемем повече задкулисни игри. Няма да позволим българската кауза в Македония да се превръща в заложник на двойни мрежи и тройни сценарии.