Трите интервюта, които напоследък Борисов даде на уж „опозицонни“ медии, са блестящ ход на Pi Ar Sevi, както я беше записал в телефона си бившият главен прокурор.
Предполагам, че е станало така: обсъждали са как да се рекламират за предстоящите избори и Pi Ar Sevi рекла на Бойко: „бе що не вземеш да дадеш интервюта на „Капитал“, на Дачков и на Карбовски. Щото другите медии са ясни – те от сутрин до вечер пеят химни за теб. Ма тия го играят опозиция и ще е интересно за хората да се появиш точно там“.
Това коментира във "Фейсбук" Иво Сиромахов.
„Супер идея. Ще ги смачкам“, казал Борисов. „Обади им се и ми уреди интервюта. Ма да са поне два часа дълги, да мога да си кажа всичко“.
Речено-сторено и ето го Борисов при „опозиционните“ медии.
Поостарял, понапълнял, поуморен, но току изръмжава старият лъв, ей така както си лежи на припек под уютните прожектори на „опозиционната“ журналистика.
Логично е да има интерес към тия интервюта. Публиката очаква да види някакъв сблъсък. Да види как тия страшни опозиционери ще седнат срещу тирана и ще му кажат в очите всичко, което са говорили за него през годините.
Борисов обаче веднага изяжда интервюиращите, като ги вкарва в капана „на „ти“ или на „вие“. И изведнъж суровите журналисти започват да пърхат от трепета на почесаното его: „абе нямаше нужда, ама добре айде на „ти“…
Изведнъж са станали важни. Богоравни.
Без да се усещат, че по този начин разрушават задължителната граница, която трябва да стои между журналиста и политика. Недопустимо е те да са в един отбор. Освен ако не искат да са новия Хекимян. А може би точно това искат…
Оттам насетне е лесно. Борисов плува в свои води и вади торбата с лъжите и хвалбите – какво бил построил, колко километра магистрали, как вкарал България в ЕС и НАТО (нещо не мога да си спомня каква е заслугата му за това, но няма проблем, защото „опозиционните“ журналисти не се сещат да го попитат), как ни е направил богати и успешни. Но неблагодарни! Българският народ не оценява огромните му заслуги. И това му е голямата мъка.
„Опозиционните“ журналисти кимат съчувствено. Те вече са на негова страна.
Ми прав е човекът, лесно ли се живее сред тоя неблагодарен народ? Тоя народ и на тях дължи много повече признание и пари, но млъкни сърце…
Лъжите на Борисов се леят като водопад – магистрали, икономически растеж, благоденствие, всички световни лидери са му приятели… а „опозиционните“ журналисти го слушат в захлас.
Не се сещат да го питат какво стана с Мишо Бирата, с Ваньо Танов, с Алексей Петров. Тези въпроси вероятно са забранени.
А може и да не са, но все пак има риск Pi Ar Sevi да се обиди и да прекъсне интервюто. А толкова хубавичко става…
И продължават да се леят лъжи и празни фрази, Борисов влиза в любимата си роля, разгневява се, вика, за да изглежда страшен. Знае, че лелите от електората на ГЕРБ обожават „лошите момчета“. Бойко напомня на лелите за първия им мъж, с когото са се развели, защото ги е побийвал. Но пък колко ги е обичал! Ех…
И „опозиционните“ журналисти неусетно заприличват на тия лели. Към края на интервюто вече са влюбени в Бойко и не искат да свършва, не искат да свършва… Остани още малко, моля те, нека се погушкаме…
Но той трябва да си тръгне, за да строи за Родината, и оставя неизлечима празнота в сърцето на „опозиционните“.
До следващата седмица.
Когато ще им гостува Румен Радев.