В йерархията на ръководството на Иран се появиха признаци на пукнатини заради войната, която лидерите на страната считат за екзистенциален въпрос, като разделенията изплуват между хардлайнерите и по-прагматичните фракции след разногласията относно обещанието на президента Масуд Пезешкиан да не атакува държавите от Персийския залив.
Тези разделения в управляващия елит на Иран дълго време оставаха потиснати под желязната хватка на върховния лидер аятолах Али Хаменей, но убийството му преди седмица ги изведе наяве, тъй като натискът върху Техеран от американски и израелски въздушни удари нараства.
Продължаващите бомбардировки представляват сериозна заплаха за Ислямската република и подтикнаха най-безмилостните ѝ последователи, Корпуса на гвардейците на ислямската революция, да поемат по-голяма роля в стратегията, въпреки кампанията за елиминиране на ръководството, която уби много висши командири.
Източници, близки до иранското ръководство, говорещи от вътрешността на страната, съобщиха, че е започнало да се появява напрежение сред все още живи видни фигури след серия от убийства при американски и израелски атаки. Източниците са говорили, пожелали анонимност поради чувствителността на въпроса. В знак на нарастващо напрежение в режима, духовенството бързо назначи нов върховен лидер, като Мохтаби Хаймани, смятан за по-твърдолинеен от баща си, беше избран за нов върховен лидер на Ислямската революция.
Твърдолинейните в Корпуса на гвардейците на ислямската революция бързо демонстрираха контрола си върху решението и хватката си върху властта, когато президентът (Масуд Пезешкиан) обяви, че държавите от Персийския залив няма да бъдат атакувани и се извини за предишните удари. В същия ден, в който бяха направени изявленията на иранския президент, Корпусът на гвардейците на ислямската революция умишлено продължи да засилва обстрела на съседните страни (Обединените арабски емирства/Бахрейн/Кувейт/Катар), което демонстрира сериозността на спора и конкуренцията между двете страни (умерените и хардлайнерите).
Изборът на сина на Хаменей, Моджтаба Хаменей, който е подкрепян от Революционната гвардия и е по-млад от повечето висши лидери на Иран, отчужди и разгневи умерените в режима.
Извинението на Пезешкиан към държавите от Персийския залив за едноседмичните интензивни атаки срещу тяхна територия и обещанието му да ограничи подобни атаки предизвикаха бърза и гневна реакция от страна на хардлайнерите в Революционната гвардия и религиозния елит, принуждавайки го частично да отстъпи.
В една от най-откровените критики към Пезешкиан и знак за вътрешни разделения, Хамид Расаи, твърдолинеен консервативен депутат и духовник, се обърна към президента в социалните медии, казвайки: „Вашата позиция е непрофесионална, слаба и неприемлива.“
Когато президентът по-късно повтори предишното си изявление в социалните медии, той изтри извинението, което разгневи Революционната гвардия и други твърдолинейни, в неудобно отстъпление.
Въпреки че всички ключови фигури в йерархията на ръководството несъмнено са ангажирани със защитата на Ислямската република и нейната революционна религиозна система срещу атаки от Съединените щати и Израел, съществуват ясни разделения по отношение на техния стратегически подход.
Двама високопоставени източници заявиха, че иранското ръководство понякога е използвало различията между хардлайнерите и умерените като тактически инструмент в преговорите със Запада, но противоречията около днешното изявление на Пезешкиан разкриха истински разделения.
Твърдолинейни консерватори, близки до офиса на Хаменей, който остава централна точка в йерархията на ръководството, заяви, че коментарите на Пезешкиан са разгневили много висши командири в Революционната гвардия.
Много наблюдатели смятат, че спорът между Революционната гвардия и умерените вероятно ще ескалира в следващия период, което потенциално ще доведе до вътрешни убийства на няколко лидери на умерената фракция. Една от първите задачи на Революционната гвардия след прекратяването на военните операции ще бъде да работи за уволнен