Понякога една новина не се нуждае от доказателства, за да бъде повярвана. Нужно е само да звучи достатъчно убедително.
На 30 септември самолет на Flydubai, изпълняващ полет от Дубай за Тел Авив, е принуден да се отклони и да кацне аварийно в Саудитска Арабия. На борда има 174 души. В пилотската кабина възниква тежък инцидент, самолетът рязко губи височина, подаден е код за обща авария, а впоследствие и код 7500, използван при незаконна намеса в полет. Самолетът в крайна сметка каца безопасно в Табук.
Дотук фактите са достатъчно драматични сами по себе си.
Но тогава се появява версията, че двамата пилоти в кабината са руснак и украинец и са се сбили по време на полета.
Тя е идеалната новина за епохата, в която живеем.
Руснак и украинец. В самолет. Над Близкия изток. В разгара на война. Боят стига до пилотската кабина. Самолетът губи управление. Изтребители излитат.
Историята е толкова „перфектна“, че почти не оставя място за най-важния въпрос: вярна ли е?
Истината се оказва съвсем друга
Капитанът на полета е Смит Маччхар – индийски гражданин, родом от Мумбай. Той е дългогодишен професионален пилот, работил преди това и за индийската авиокомпания SpiceJet, преди да се присъедини към Flydubai.
Именно Маччхар е нападнат и намушкан в пилотската кабина от своя втори пилот.
А вторият пилот, според информацията на Associated Press и израелските власти, е гражданин на Оман. Той е задържан след кацането в Саудитска Арабия. Точните мотиви за действията му все още се разследват.
Тоест между пилотите няма руснак и украинец.
Няма и потвърждение на първоначалната версия, че конфликтът в кабината е бил между представители на двете държави, които водят война в Украйна.
И тук историята става още по-показателна.
Как се роди „руско-украинският“ сюжет?
В първите часове след инцидента израелският телевизионен Канал N12 съобщава, че пилотът е с руски произход, а вторият пилот – с украински. Информацията бързо е подхваната и от други медии. Reuters също отразява тази първоначална версия, като изрично я представя като информация от израелски медии, а не като установен факт.
По-късно картината се променя.
Появяват се данните за индийския капитан Смит Маччхар и оманския втори пилот. Reuters и AP вече описват инцидента като нападение над индийския капитан, след което пътници и членове на екипажа се намесват и помагат за овладяването на ситуацията.
Така една от най-впечатляващите части на първоначалния сюжет просто изчезва.
Руснакът и украинецът ги няма.
А човекът, който действително е бил в кабината?
Индиецът.
Смит Маччхар е тежко ранен, но според разказите, цитирани от Reuters и AP, успява да отвори вратата на пилотската кабина. Това позволява на намиращите се наблизо пътници и членове на екипажа да влязат и да помогнат за овладяването на нападателя. След това друг екипаж, който също е бил на борда, поема управлението и самолетът е приземен в Табук.
Маччхар е откаран в болница и е съобщено, че състоянието му е стабилно.
И тук вече има още един детайл, който трудно може да бъде пренебрегнат.
Индийският премиер Нарендра Моди публично го нарича герой. Американският президент Доналд Тръмп също го похвали за действията му. Израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че капитанът е спасил живота на 174 души.
Така че реалната история е не „руски и украински пилоти се сбиха в кабината“.
Реалната история е за индийски капитан, нападнат от оманския си втори пилот, който въпреки тежките си наранявания успява да помогне за предотвратяването на катастрофа. Причините за нападението остават предмет на разследване.
Как една грешка става „истина“
Тук всъщност е по-интересната история.
Не е задължително някой да е измислил от нулата цялата случка.
Имаме реален самолет. Реален инцидент. Реална физическа схватка в кабината. Реално рязко снижение. Реален код за авария. Реално кацане в Саудитска Арабия.
Добавете към това една неправилна идентификация на пилотите и получавате история, която изглежда напълно логична.
И точно в това е опасността.
Дезинформацията невинаги изглежда като абсурдна измислица. Понякога тя изглежда като истина, сглобена от истински парчета.
Защо толкова лесно повярвахме?
Защото вече имаме готов сюжет в главите си.
Русия и Украйна са във война. Затова конфликт между руски и украински пилоти звучи „нормално“. Не е необходимо да бъде доказан — достатъчно е да се впише в предварително изградената картина.
Това е един от механизмите на информационната епоха: човек все по-често не проверява дали една информация е вярна, а дали му изглежда правдоподобна.
А между двете неща има огромна разлика.
В случая с Flydubai тази разлика се измерва с часове.
За няколко часа една сензационна версия обиколи информационното пространство. След това започнаха да излизат данни, които я промениха съществено.
Но интернет няма бутон „изтрий“.
Когато една гръмка версия вече е публикувана, тя остава. Копира се, цитира се, превежда се, появява се в социалните мрежи и постепенно започва да изглежда като установен факт.
Глобална лудост или съзнателна дезинформация?
Вероятно е твърде рано да се каже.
Към момента няма достатъчно доказателства, че първоначалната версия за руски и украински пилоти е била част от съзнателна информационна операция.
Но има достатъчно основания да се каже нещо друго: тя е била непроверена и се оказва невярна.
Официалното разследване тепърва трябва да установи мотивите на оманския втори пилот и точната последователност на събитията. Flydubai също призова да не се правят предварителни заключения.
И може би именно това е най-важният урок от случая.
В свят, в който новината се състезава със скоростта на социалната мрежа, първият въпрос не би трябвало да бъде „Кой го направи?“, „Руснак ли е?“ или „Украинец ли е?“.
Първият въпрос трябва да бъде много по-прост:
„Откъде знаем това?“
Източници: Reuters, Associated Press (AP), WAM (Emirates News Agency)