Спорният Закон за адвокатурата предстои да бъде коментиран в комисиите на Народното събрание. Той поражда твърде много спорове сред юристите. Дали пък интереса на 12 000 адвокати не застава срещу този на 7 000 000 граждани и не крие ли опасности за сигурността на гражданския оборот и тази за националната сигурност на страната ни, тези въпроси задават експертите. Не крие ли законът също наличието на висока степен на обществена опасност, която ще възникне с приемането на една единствена, на пръв поглед изглеждаща много демократична, втора алинея към чл.32 от Закона за адвокатурата.
Според обсъждания закон на дванадесетте хиляди адвоката в България и всеки адвокат от ЕС, който пожелае да работи в България, се дава възможност да удостоверяват подписи върху договори, декларации, пълномощни и всички останали документи. Досега държавата е дала това правомощие единствено на 600 нотариуси в България. Дейността на нотариуса е безпристрастно да следи за защита по законосъобразен и справедлив начин за правото на собственост на всички граждани, водейки се от принципа за равенство на всички пред закона.
Защо се дават подобни правамощия на адвокатите, след като не е необходима регулация на обществени отношения, които вече повече от 15 години са стабилно уредени със Закона за нотариусите, не е ясно. Дублирането на този закон с още един нормативен акт ще доведе единствено и само до хаос.
Специално втора алинея към чл.32 от Закона за адвокатурата явно се предлага, за да се облагодетелства едно съсловие от 12 000 души, които да имат възможност да фабрикуват официални документи (иначе прерогатив на държавата) за собствени нужди. Приемайки настоящите промени обаче, обществото ще бъде изправен пред хаос и злепоставяне на интересите, свързани както със собствеността върху недвижими имоти, така и със защитата на правата им в съда и всички други институции. Някои от държавните институции, контролиращи прането на мръсни пари, НАП, а дори и тези, занимаващи се с данъчни измами, ще срещнат огромни затруднения в дейността си, а в някои ситуации ще бъдат и с вързани ръце.
Нотариусите се явяват част от държавния апарат, изпълняващи публична държавна функция, независимо, че са организирани като свободна професия. След приемането на промените в оборота ще шевстват голям брой документи, неприсъствено заверени, носещи официално достоверни, но фактически недостоверни дати, преписи, чиито оригинали просто ги няма, за да бъдат сравнени. Тези преписи обаче, удостоверени по този начин, представляват официални документи. Визираната непосредствена опасност произтича от възможностите, които по принцип дава правото на удостоверителна функция, начинът, по който законът изисква да се водят регистрите, както и предвидената от закона сила на официалния документ. Ненапразно досега държавата беше доста пестелива в делегирането на тази функция. И така вероятно, ще се появят множество фалшиви договори за прехвърляне на МПС, множество неприсъствено заверени: декларации за съгласие за пътуване на деца в чужбина, договори за прехвърляне на дружествени дялове, пълномощни за боравене с банкови сметки. Не по-леко ще е положението и за институциите, които доказват произход на средства при определени сделки. При толкова много и трудно подлежащи на контрол „удостоверители“ все ще се намира възможност за представяне на договори за заем, записи на заповед и пр., които изведнъж с по-задна дата ще доказват произход на пари.
Трагично ще бъде и положението в съда, тъй като самият закон дава право адвокатите за собствена нужда да произвеждат официални документи, т.е. пристрастно (при наличие при тази дейност на установен принцип на безпристрастие) да удостоверяват определени факти и да злепоставят по този начин интересите на останалите участници в съдебния процес, извън техните доверители. Много примери могат да бъдат дадени в тази насока – представени обратни писма с достоверна дата, удостоверена в регистър с номер, запазен предварително, ако възникне нужда за изготвяне на такъв документ; представяне на официално заверен препис с регистрационен номер от същия тип и същевременно деклариране, че оригиналът е изчезнал и хиляди други примери, които недобросъвестният юрист може да създаде и това да бъде умножено по 12 000. Естествено, ще бъде зададен въпросът какво е различното сега. Отговорът е, че ситуацията е много различна сега. Тази удостоверителна функция в момента е възложена единствено на нотариусите при строга регламентация на държавния контрол, като държавата определя районите, в които действат, чрез Министерство на правосъдието контролира регистрацията им, изпълнението на изискванията за тяхната имуществена отговорност, определя таксите, които те събират, както и им вменява отговорността да следят за заплащане на всички данъци, местни и държавни такси, дължими по сделки с движими и недвижими вещи. Налице са изисквания за задължителна застраховка на дейността, която в голяма част от случаите покрива риск между 300 000 и 400 000 лв. годишно – изискване, което не съществува за адвокатите в новото предложение. На следващо място е налице изискване за наличие на кантора, отговаряща на конкретни условия, с цел съхранение на архив, прозрачност на този архив, както и водене на специализирани регистри, включително и депозиране на информацията в регистър на пълномощните по програма „Единство“, връзка на нотариусите с масивите на МВР относно документите за самоличност, при строг контрол върху тази връзка и в съответствие с изискванията за достъпа до лични данни. Този контрол естествено не може да бъде осъществен и тези права да бъдат дадени на един почти неограничен брой хора, членуващи в гилдия, провъзгласяваща се като свободна и независима, и членовете на тази гилдия носят задължението да бъдат пристрастни при защитата интересите на клиентите си.
Дейността по съставяне на официални документи винаги е била упражнявана при спазване принципа на безпристрастност, тъй като чрез нея държавата изпълнява задължението си по обществения договор, сключен с гражданите, да защитава еднакво техните интереси. Как в момента държавата ще гарантира тази защита на гражданите, възлагайки това си задължение на адвокатите, които принципно практикуват при спазване на строгите правила на пристрастие към каузата на собствените си клиенти срещу всички останали? Как едновременно тези хора, изготвяйки официални документи, ще бъдат пристрастни към собствената си кауза и безпристрастни към документите, които я подкрепят? Приемайки и гласувайки за тази промяна, се отваря широко голямата врата на хаоса и беззаконието, на които потърпевши ще бъдат обикновените граждани. Няма да мине дълго време и ще сме свидетели на много по-голям от сега брой лутащи се по съдилищата хора с продадени имоти с фалшиви пълномощни или останали без пари по сметките си, изтеглени с такива пълномощни, на хора, отчаяни, че са притежавали документи, които сега във вид на преписи изглеждат по съвсем различен начин и не защитават правата им, на родители, които твърдят, че декларации за пътуване на деца не носят техни подписи, но са представени като такива. Тогава отговорът ще е, че някой адвокат е бил недобросъвестен, но при големия им брой и възможността за абсолютна анонимност и липсата на контрол при този брой, санкцията ще бъде утопия, а за хората ще останат съдебните разноски и недотам задоволителния резултат от съдебното решение. Дали заслужава да бъдат изпълнени недотам чистите желания на една гилдия, която желае да удовлетвори стремежите за печалба на своите членове, или държавата трябва да застане твърдо зад задълженията, които е поела в договора с гражданите, и да гарантира тяхна лична сигурност и тази на собствеността им?
Дали е необходимо адвокати от чужбина да се ровят в личните данни на населението и в масивите на МВР, това е другият голям въпрос относно защитата на националната ни сигурност, който възниква, според юристите.
Очаквайте поредица от материали по темата.